Какви ги вършиш през отпуската

 

                                                                    

Какви ги вършиш през отпуската

Анонимно запитване по телефона:

–        Как си прекарвате отпуската през лятото?

–        Жъна!

–        Моля!?

–        Перфектно! Пека се в нивата. Къпя се в пот. И ходя на екскурзии до работата при повикване!

–        А на морето няма ли да ходите?

–        Спокойно! Има време за всичко! Само да ожънем!

–        Какво жънете?

–        Че какво може, бе! Нивата на жената разбира се…

–        А аз си помислих…!?

–        Е на развинтената фантазия може да помогне само, Веган!

–        Веган!?

–        Да. Не за друго, а да Ви върти чевермето.

В. Софин 

Една разходка до Полскоскакавския водопад и Кюстендил -част втора

                                                                                 

                            Крепостта намираща се в местността „Хисарлъка“ – втора последна част

      Къде с прибежки, къде с кураж стигаме до село Полска Скакавица за да хванем отпочиналото си от напрежението на живота, Пежо.

Най- после освежаваща дрямка. Лека неангажираща, но дрямка. Добре, че пристигаме в „Хисарлъка“. Останки от Късноантична крепост намираща се над град Кюстендил. Успявам да пийна кафе в движение с цел дрямката да отиде да си ляга. За момент намирам сили да преглътна студена вода от чешма намираща се тук. Синът ми вече е поел по пътя към крепостта. Следвам го за да снимам и набирам впечатления. Първото от двама младежи намерили пейка под дърво до крепостната стена да пият в жегата, бира. Избягвам да ги снимам, но успявам да направя снимка с първата кула, там.

Даже прочитам „Легендата“. Всъщност табела със сведения за местността „Хисарлъка“.

„Крепостта тук е изградена в края на четвърти век и началото на пети. Поправяна през шести век, тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през петнайсети век. Крепостта има форма на неправилен многоъгълник с размери 117метра/175м. и площ 2,12 хектара. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли , триъгълни и правоъгълни кули, две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната страна, близо до главния път. Крепостната стена, в зависимост от терена има различни ширини  - от 1,60 до 3,00метра. Предполагаемата височина на стените е 10м., а височината на кулите – 12м. Техниката на градеж е opus mixtum. Интересните конструктивни решения , съчетанието на различните строителни техники и материали, както и разкритите археологически паметници от няколко исторически епохи определят крепостта на хълма Хисарлъка , като една от най-значимите на територията на България Паметник на културата с категория „национално значение“.

     Оказва се, че това са някогашните останки от Акропола на древна Пауталия. Крепостта е построена върху значителна територия от хълма. В древността тя обгражда важни обществени сгради /административни, култови и др./ В началото на втората половина на 14 век велбъждския владетел Константин Драгаш превръща крепостта в красив дворец, който е разрушен от турците през 15 век.

Освен тази „Легенда“ фотоапаратът ми намира и друга, която е от по новата ни история:

Кюстендил и първата световна война

„ България започва бойни действия срещу Сърбия  на 1 октомври 1915год., с което се включва в първата световна война. На 14 октомври 1915год. в Кюстендил се установява Главната квартира на българската действаща армия. Тя е настанена в сградата на гимназията, днес в нея се помещава Община Кюстендил, но са използвани помещения във Военния клуб, читалище „Братство“ и други обществени и частни имоти. Важно място в местната история заема личността на главнокомандващия генерал Никола Жеков. В продължение на близо две години той живее в къщата на видния кюстендилски общественик Христо Славейков. На 29 юли 1917год. в Хисарлъка тържествено е осветена  вила, в която  е настанен генерал Жеков. В паркова среда са построени сгради, малко езеро и бункер. В тази обстановка българският предводител посреща значителна част от официалните си гости – цар Фердинанд първи, князете Борис и Кирил, българския премиер  и министри, австроунгарския император Карл баварския крал Лудвиг трети, подпредседателя на Райхстага доктор Паше и др. Кюстендилският общински съвет оказва голяма чест на генерал Жеков, като на 16 май 1917год.го провъзгласява за почетен гражданин. Фронтът е мястото, където се ражда героизмът, а край Дойран Девета Плевенска дивизия сътворява неувяхваща епопея. И докато на Дойран подготвени умело защитници устояват на участъка при Добро поле в средата на септември 1918год. фронтът е пробит. Разбунтувалите се войници превземат Главната квартира в Кюстендил. В края на септември 1918год. тя престава да функционира, като набързо е прехвърлена в София. Първата световна война приключва с втора национална катастрофа за България.“

И след малко исторически факти продължаваме обиколката на крепостта. Дори хвърляме погледи към Зоокътът, който също е намерил място в местността Хисарлъка. Оказва се обаче в ремонт. Успяваме обаче отдалеч да съгледаме диви кози и чуваме пеенето на петли.

Юбилейна монета с цена пет лева от крепостта „Хисарлъка“ може да си вземете от апарат намиращ се тук. Погледите ни обхващат и паметника на Йордан Митрев - роден  1866год – починал 1938год. лесовъд. Направен от благодарни за делото му кюстендилци. Благодарение на него е Лесопарка.  Той е залесил тази местност с борове, които създават чудно място за почивка на туристите заедно със заведение намиращо се тук.

И отново тръгваме с „Пежака“ на сина ми. Монотонното му ръмжене въпреки кафето, което бях пил ме докара до нова дрямка. Все пак успявам буден да стигнем центъра на град Кюстендил. Правим разходка, хапваме сладолед и няколко запомнящи се снимки.

В близост до нас се намира Митрополитска църква с името „Успение Богородично“. Научавам сведения от една табела:

„Църквата е построена през 1816год. на мястото на средновековната „Свети Никола“. По план е вкопана едноапсидна псевдобазилика. През 1833год. са изградени нартекса от север и запад, свещоливница и костница. С олтарните двери на женското отделение 16-17 век , запазените икони  от началото на 19 век, иконостас и стенописи на Иван Доспевски, църквата е забележителен паметник на българското възрожденско изкуство. Обявена е за архитектурен и художествен паметник от национално значение.“

   Интересни архитектурни сгради – „Елзирос“ недвижими имоти, банката на Уникредит до нея. Виждаме и Военния клуб. Джамията, чиято кула сега е в ремонт. Наблизо има и красив малък фонтан, който освежава горещината идваща от паважа на площада. Детски магазин с името „Малкият принц“ също е намерил мястото си в близост с центъра на Кюстендил.  

     Тук е намерил място и Паметник „Булаиръ“ на двама руски воини, загинали в Руско-турската война 1877-1878 г. и 70 български воини, загинали в Балканските войни 1912-1913 г. и Първата световна война 1914-1918 г. Първоначално руските воини са били погребани в църковния двор, а през 1937 г. костите им са пренесени в гробница с паметник в гробището. През 2002 г. самият паметник е преместен в градския център.

      Най- после успяваме да се откъснем от центъра на Кюстендил. Тръгваме с преживените емоции, които отнасяме с нас.

Ако имате време за убиване или замисляте разходка идете и вижте! Заслужаваше си всяко едно докосване. Водопад Полска Скакавица, местността Хисарлъка и град Кюстендил с неговия сладолед, който оставя спомен от преживяното вече приключение.

В. Софин  9.07.2025год.

Една разходка до водопад Полска Скакавица и Кюстендил - първа част

 

                                                                                                     

Една разходка до Полскоскакавския водопад и Кюстендил -част първа

               Когато Пежакът“ на сина ми Боян прави избора си на път сме принудени да го следваме. Сапарева Баня гостоприемно приема на почивка две  познати нам дами, а ние се чудим, кои километри са по-подходящи в жега от трийсет и няколко градуса в повече за колата.

Части от Рила, Благоевградска област или Полско - Скакавишкия водопад в близост до град Кюстендил!? Везните се накланят опасно към Рила. Последната дума има обаче „Пежакът“. Той изръмжа недоволно и самоволно с помощта на крака на сина ми натисна педала към водопада на Полска Скакавица, където ни чакаше прохладата.

     Дрямката идва, когато не я очакваш. Всъщност очите ми искаха да спят. Мозъкът ми също. Но волята, която идва в мен, неочаквано надделява.

  Задминаваме няколко села последното, от които Раждавица за да стигнем до Полска Скакавица. Двете се намират в Земенската планина на област Кюстендил. Синът ми казва, че водопадът към който сме тръгнали е на петнайсет минути път, пешком. Оставяме „Пежакът“ му /колата/ под една джанка на сянка и хващаме пътя. Той се оказва каменист и събира прах в тая горещина. Излъчва пек в такова количество, че трудно се диша. Вляво от него освен многобройните череши без плод стърчат като паметници и няколко къщи превзети от асмите на лозници. Не забелязваме движение освен нашето и пеперудите, които ни съпътстват в това приключение. От Уикипедия научаваме, че водопадът Полска Скакавица се намира в Земенския пролом, чиито води падат от височина около 70 метра. Водопадът е разположен от дясната страна на река Струма. Самият пролом има дължина около 15км. До водопада може да се достигне с влак от спирка „Скакавица“ и с кола през село Раждавица.

 Ние обаче сме с „Пежакът“, който бе избрал да се печем пешком по-каменистия път. По него може лесно да се стигне с джип. Но не е за предпочитане кола с нисък борд.

   И така. Движим се в компанията на жега, любопитни пеперуди в сини и бели разцветки, прах и  снимки, които правя в движение, но тия петнадесет минути отминават бързо. Въпреки това нозете ни не стигат крайната точка. Става ни ясно, че водопадът Полска Скакавица е доста по далече. Петнадесет минути са, ако сте с джип, който паркира в началото на пролом водещ до местоназначението ни.

    Най - после дочуваме шум на падаща вода, но водопад не виждаме. И тук намираме спряла кола с пернишка регистрация. Вече по пътека стигаме до няколко къщи на това място. Явно са пригодени за туризъм. Но освен една скучаеща в жегата котка, очите ни не откриват хора. Намираме ги малко по-надолу по пътеката, която изобилства от скали създали скрити сталагмити, сталактити в пещери със страни форми рисувани от творец, който явно не е бил с всичкия си.

   Това в кръга на майтапа. Защото все пак майката Природа рисува неочаквани отенъци и неща, които трудно разбираме. И ето я първата табела.  От нея лъха знание. Но дали е истина!? Намираме се в началото на Еко пътека: църква „Успение богородично“- водопад Полска Скакавица.

Четем: „ Църквата „Успение Богородично“ се намира на около 3км. северозападно от село Раждавица, на десния бяг на река Струма, в местността Селище. По всяка вероятност църквата е била изградена във времето на Късното средновековие, но сред проучвателите ѝ и до днес все още няма единно мнение за нейната точна датировка и строителни периоди. Обявена е за паметник на културата от местно значение. Представлява еднокорабна, едноапсидна църква,  с размери 6,50 на 4,00м. От запад допълнително е изграден притвор с дължина 2,60 на 4,00м., от който сега са само запазени основите. Стените на църквата са с дебелина 70 сантиметра и са изградени от ломени камъни и тухли, с вътрешна система от сантрачи споени с бял хоросан. Сводът ѝ е полуцилиндричен. Особеност в строежа е полукръглата отвътре и отвън апсида, която заема почти цялата ширина на кораба  и от юг извивката ѝ преминава направо в стената. Отвътре е била изцяло изписана като до началото на двайсети век са запазени отделни фрагменти от стенописите, въпреки пълната откритост на дъжд и слънце в продължение на много години. По това време всъщност стените са били запазени на височина от 0,50 до 3,20м. През седемдесетте години на двайсети век църквата е изцяло реставрирана  - изграден е наново каменният свод на наоса и е покрита с каменни плочи. Днес  при посещение на място, фрагменти от живопис могат да се видят  на северната и  на източната стена.“

На същата табела прочитаме сведения и за Водопада към, който сме тръгнали:

„Природна забележителност водопад „Полска Скакавица“ се намира между селата Раждавица и Полска Скакавица. Той е един от най-високите и красиви. С височината на водния пад 70м. се нарежда на трето място в България. Обявен е за природна забележителност през 1968год. Водопадът се образува от десния приток на река Струма -река Широки дол. В непосредствена близост до него се намира православния храм „ Свети Димитър“. Около Полско-Скакавишкия водопад има над 19 вида риби, около 600 растителни вида, характерни само за района, десетки защитени растителни видове, в това число и орхидеи. Това е единственото място, където се срещат пет вида лястовици.“

От същата табела научаваме:

Най-ниска точка: 515м.н.в.

Най-висока точка: 760м.н.в.

Денивелация: 245м.

Дължина на пътеката: 5,7км.

Продължителност: 3часа и 30минути

Маркировка: синя

Подходящи сезони: Пролет, лято и есен

Любопитството в нас надделява затова  прочитаме и следващата информация, която малко се различава от предишната по това, че е изложена на слънце. И не само…

„Образуването на водопада

     При село Полска Скакавица е резултат на минало геоложко събитие. Преди около 120 милиона години, в следствие на сериозни процеси на нагъване, се образуват различни деформации на земната кора. Една такава деформация е лесно видимата линия на срязване, довела до формирането на Скакавишкия водопад. Водите на водопада се подхранват от река Големи /Широки/дол, десен приток на река Струма. Денивелацията от най-високата начална точка до нивото нарека Струма е 70м. Основният му пад е 53м. Той е  активен през цялата година. Най-пълноводен е през пролетта и най- маловоден в края на лятото и първите сухи есенни месеца. Скакавишкият водопад е забележителен с една своя особеност. Вместо да намалява, следствие на разрушителната сила на водата, която отнема от скалната основа – процес , лесно забележим при гигантските водопади като Ниагарския и Виктория, водопадът добавя към своите размери. Това се дължи на водите на река Широки дол, обогатени с минерала калциев карбонат от преминаването  на скални формации от варовици и доломити с триаска възраст. Стичайки и разпръсквайки се на фини капчици по водопада част от този разтворен в тях калциев карбонат се отделя образувайки тънки слоеве, които постепенно покриват скалата и всичко намиращо се по нея. Така се образуват бигорните скали, които могат да достигнат дебелина повече от  метър.

    Върху терасата на водопада, живописно разположен в непосредствена близост до водния пад, се намира православния храм „Свети Димитър“. Църквата е построена от майстор Георги Манчов през 1892год. върху основи на по-стара, късно средновековна църква и е със запазени стенописи и старобългарски надписи. Пътеката край водопада ще ви отведе до няколко малки пещери и ниши. За някои от тях съществуват легенди, че са били обитавани от монаси в Средновековието, включително и Йоан Рилски.“

   И така някои неща забелязвам, че си противоречат между двете табели. Това не е толкова от значение, защото наистина водопадът Полска Скакавица е уникален с пада на водите си. Пещерите също крият навярно, тайните си. Най-забележителната видяхме с очи. Малка катеричка, която смело се скрива в една от нишите на пещерите. Наоколо изобилства от орехови дървета. Така, че няма нищо случайно. Освен може би,  случайно срещнати на пътя ни посетители на водопада. На няколко трупчета от дърво имитиращи столчета съглеждаме четиричленно семейство.

„Лесно се слиза, но изкачването е трудно…“ -констатира една от жените там на въпроса ми дали е далече водопадът.

 Оказва се, че екопътеката е маркирана със стълби направени от забити в почвата железни клинове държащи отрязани парчета от дърво. Така се слизало по-лесно.  За нас с Боян нямаше проблеми да стигнем до долната част, а после да изкачим и по-високата на водопада. Пътеката продължаваше да се вие още по-надолу, където се намираше явно реставрираната през седемдесетте години на двадесети век църква „Успение Богородично“.

Водопад ниво едно.

  Вече стигнали там намираме младежи, които облекчават горещината не само с бира и чалга, но и с пръските от водопада на Полска Скакавица.

             Поздравяваме. Правя снимки и клипове за спомен. После се връщаме нагоре, където се намира ниво две, водопад. Посреща ни развян, мокър българският трибагреник. Приспивната песен на водопада и красотата на лятното слънце, което пиеше влагата с очи. Аз лично усещам пръските по гърба си, когато ме снима сина ми.

          Решаваме, че вече е време за обяд. Правим такъв нагоре по пътеката в една малка пещера, ниша, където има няколко столчета, всъщност отрязани трупчета, на които да се сяда. Дори намираме и кошче за боклук на това място. Сбогуваме се с водопада и вече горе при табелите и няколкото къщи срещаме други туристи. Те пък тръгнали към водопада. Поздравяваме се не само с очи, но и с език. Не липсват и разменени в движение, усмивки. Спираме за момент за да напълним „манерките“, всъщност вода в шишета, която взимаме от една гостоприемна чешма край пътя. С поглед ни изпраща предишната  котка, която явно живее на това място.

  Време е. Да хванем жегата или пътя, който трепери в пека създаван от Слънцето.

       Опитваме да хванем сенките, а не праха, нагоре. На места успяваме. На други просто сянка няма. Толкова се разбързвам, че синът ми прави забележка. Да ама вече като знам, че пътя не е петнайсет минути, а пет километра и седемстотин метра и, че в тая убийствена за човек жега трудно се оцелява…

     Бързаме и двамата като спираме за по няколко секунди там, където откриваме   някаква сянка, дори и мижава да е, все пак ни помага да открием, че „Пежакът“  ни чака разположил се под сливово дърво.

   Качваме се… Ами, вътре е като в сауна. Добре, че климатикът ни влиза в положението.

Първата цел успешно е превзета от нас. За другата, Късно антична крепост „Хисарлъка“ над Кюстендил ще разкажа в следващата част.

В. Софин 9.07.2025год