Любовта не може да се крие
Засегната любовта понякога отива
при друг, а мен удобно ме оставя
на брега самотен със луна красива,
със спомен мил и мисъл още жива,
която докрай за миг не се забравя!
Какво път толкова ѝ липсваш?
Какво пък значи истинска любов?
За нея си готов морето да изплискаш,
но казват стар си, за късната любов!
Стар си, но сърцето ти, все още бие
с жадувания ритъм на първата любов.
Все още тръпката не може да се скрие -
Тръпката дето ражда истинска любов!
В.Софин 7.09.2025год.
Стъпки на мечтите
Синьото вълшебство на морето
на очите мило изгрева разкрива.
Прииждат вълните буйни на сърцето.
Любовта му идва с лудост жива!
Морето знае как пясъкът се стича.
Вълните алчни трият му следите.
Единствено осмокрако раче тича
спасително със стъпки за мечтите!
В. Софин 7.09.2025год. На Ива
Край морето
Кибичим с Геле край морето.
Той пие бира, аз мъча кафето.
Всяко място на плажа е заето,
единствено празно е сърцето!
Красива стройна блондинка -
невероятно стройна украинка
с коктейл, алкохолен и маслинка.
Зяпа в Геле. Аз пък в кака Гинка!
Кафето изстинало все още мъча.
Бирата си бързо Гелето допива.
Докато се чеша и корема пъча,
умен Геле, украинката навива…!
Кибича в скука край морето.
Устата, докрай изпива кафето.
Единствено остава непревзето,
от мен на кака Гинка, сърцето!
В.Софин 07.09.2025год.
В
планина Лозен на връх Орлов взор
Ако искате да се
докоснете до красиви гледки и усетите полъха на времето, което вече го няма, то
това е вашият маршрут.
В тоя септемврийски
ден желанието и нетърпението на Пежакът на сина ми Боян ни довеждат до прашна
пътека към връх Половрак в Лозен планина. Намираме се над село Лозен, Софийска
община.
Малки раници,
задължително вода в горещината и букова гора за начало. И едва влезли погледите
ни се спират от няколко табели от шперплат обработени с пирограф.
Четем:
„Ако минеш през гората
и поседнеш на тревата
ти ще чуеш как прелива
песен волна и щастлива
Петя Дубарова
„Планината е нашето второ училище“ -Иновативно 81 СУ –„Виктор
Юго“ шести Г клас.
И на другата табела пише същото, но добавено:
„Тук не сме на гости. И в гората сме у дома. Не оставяйте
боклуци!
След тия прочетени от нас думи следваме пътеката нагоре и
все по напред към връх Половрк – 1186м. н. в.
Скоро стигаме до по широк път който ни отвежда до чешма с
надпис „Гаркиня“. Направена през 1985год от майстор Владимир Андреев. Студена
вода излиза през чучур от недрата на планината и буките над нея. Спираме за
момент ожаднели, но без да правим почивка. Пътят не е толкова стръмен, че лесно
да ни откаже. Напротив серпентините, които прави водят до маршрути, които ще
опознаем с Боян в Лозен Планина. И ето пред нас виждаме табела, от която
узнаваме, че се движим по алея на Георги Бенковски. След нея е манастирът „Свети
Спас“, Пещерата, мемориалният парк и връх Половрак -1186м.н.в.
Няколко думи написани
на друга табела ни дават поглед за историята на село Лозен и намиращите се
наблизо исторически свидетелства оставени за будните поколения:
/ Село Лозен наречено от Стоян Чилингиров „едно от
най-хубавите села в софийската околност“ е разположено между магистрала „Тракия“
околовръстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи
са одриси и огости, които според редица
стенописи и стари книги, запазени по черквите са били християни. Едно от
неоспоримите доказателства за съществуването на селището от времето на Втората
българска държава е манастир „Свети Спас“, който е на 45 минути от селото./
И наистина едва след
600 метра от табелата стигаме при манастира, където сме посрещнати… всъщност
вляво погледите ни улавят голяма градина с вече зрели домати, а пред нас, две
кучета. Няма страшно. И двете спят в прахта пазещи входа към манастира, който виждаме
гостоприемно отворен.
И тук историята:
/Манастирът „Свети Спас“ е най-източната обител от
възникналия през тринайсети век около София манастирски комплекс Мала Света
гора. Плячкосан от османците през 1382 год. манастирът е възстановен през
седемнайсети век, като приютява училище и калиграфска школа. Отново опожарен
през 1737 год., манастирът запустява. През 1821 год. е издигнат отново върху
старите си основи. Тогава е изградена и сега съществуващата църква –
еднокорабна, едноапсидна сграда с три купола върху високи осемстенни барабани.
През 1847 год. храмът е изписан със средствата на игумена на манастира отец
Кирияк от Враца. Изографисването продължава през 1869 год. от Никола
Образописов и учениците от Самоковската школа Христаки Захариев и Димитър
Христов. До традиционните евангелски сцени стоят образите на Кирил и Методий,
Княз Борис, Иван Рилски, Евтимий Търновски, Никола Нови Софийски, Георги Нови
Софийски, Онуфрий Габровски, Константин Софийски, Света Петка и Св. Неделя.
Интерес представляват ктиторският портрет на игумен Кирияк и иконата на
сръбския княз Владимир Дуклянски, женен за Косара – дъщеря на цар Самуил.
Манастирът е средище
на националноосвободителното движение. В него е отсядал Васил Левски. До 1900 год.
Лозенската обител „Свети Спас“е мъжки манастир, след това се преобразува в девически. /
Слез запознаването с историята се озоваваме вътре в двора.
Спретнат чиста, подреден двор, цветя и любезни домакини, които ни поздравяват. Поздравяваме
ги и ние.
Но жегата не чака. Тя пълзи по гърбовете ни и не ни дава
глътка спокойствие. Тръгваме отново нагоре по вече по тесен път. Следваме го
донякъде. Решаваме да вземем прекия за връх Половрак -1186 м. н. в.
Минаваме покрай една беседка и дъбова гора. Под едно дърво
две девойки дошли явно на пикник, обядват. Поздравяваме и вече сме близо… Право
нагоре през малка пътека, която ни отвежда на върха. Вече там пред нас се вихри
невероятно красива гледка. Зад нас освен село Лозен, виждаме почти изцяло
софийското поле разпростряло се с бялата си сградна паяжина, необятна за взора
почти.
А пред нас в далечината в погледите ни се промъкват водите
на язовир Искър.
/Половрак – 1186 м. н. в. се намира на сто метра от
мемориалния парк. От тук виждаме град София, Стара планина, Витоша, Плана,
Рила, язовир Искър, село Долни Пасарел и село Лозен. Върхът е конусовиден и
скалист. Името му е дадено от древните траки и означава „Орлов взор“. Близо до
върха се намира пещерата на отшелниците. /
След снимки за покоряване или изкачването на Половрак се
отправяме по дългия маршрут. Вече сме в „Мемориалния парк“
Ето го и историческото предание за него:
На 50 минути пеша по-екопътеката към село Пасарел намираме „Мемориалът на
неизвестния четник от хвърковатата чета на Г. Бенковски. В горите на Половрак
се е крил бунтовник от четата на Бенковски. Живял е в малка пещера под върха, а
овчарите са му носели храна и дрехи. След предателство той е заловен и убит. След
освобождението на гроба му е издигнат паметник
и оформен малък парк.
И наистина виждаме паметника. На са написани думи от няколко
страни. Прочитаме отпред на него:
„На неизвестния въстаник от хвъркатата чета на Георги
Бенковски убит на това място за свободата ни през 1876год.; отляво -За спомен
поставили семействата Никола Ив. Карабелов и Салчочерневи; Георги и Димитър Кросневи
от София Подуене 1923 год. 30 април. Вдясно на паметника почти нечетливо: „Вместо
кандила блещукат звездите на незнайно падналите български великани“.
Взимаме си сбогом с
върха и спомена за неизвестния четник погребан на това място.
На връщане
минаваме през местност наречена алеята на поп Груйо и после пак покрай
девическия манастир „Свети Спас“. На чешмата срещаме погледите на две момичета
и кученце, което се закача с нас. Поздравяваме се. Пълним „манерки“, не. Шишета
със студена букова вода от чешмата „Гаркиня“. Освежаваме се. Не така стоят
нещата с растенията в гората. Пълно безводие. Няма капка вода по деретата.
Навсякъде прах, която влиза дори в очите. Но това става благодарение на
младежи, които минават с мотори покрай нас. Все пак успяваме да се доберем
оцелели до Пежака. Вътре страшна жега. Климатикът обаче работи. Скоро зад нас
остава обраслата с буки и дъбове, Лозен планина. Минаваме през село Лозен и сме
в София, откъдето… ами намираме пътя за вкъщи.
Оставаме завинаги в
сърце си спомена за гледките от връх Половрак, манастира „Свети Спас“ и разбира
се мемориала на неизвестния четник от хвъркатата чета на Г. Бенковски.
В.Софин 5.09.2025год.
Желана любов
Надзърнах в очите ти
зелени.
Цял в най-дълбокото
потънах!
Почувствах устните ти откровени!
Не устоях! Взех, че им
отвърнах!
Целувах дълго сладките
ти устни.
Нектара им на глътки го
изпивах!
Изгревите с теб ми бяха
вкусни -
вечер звезди в очите ти
намирах!
В усмивката ти лунен път
откривах
Пътека за двама съдбовно
очертана.
В очите ти зелени с обич
аз се взирах
и търсех в сърцето си
любов желана!
В.Софин 5.09.2025год. На
Ива
Някои неща са история! Хора от град Самоков, които не знаят
нищо от историята си за изгубени в него!
В. Софин
Малка туристическа библиотека – автор Христо Георгиев
Митрополитската
църква е национален паметник на българската култура от първостепенно значение.
Намира се в югоизточната част на Самоков. Завършена и осветена през 1793год. с
името „Успение на св. Богородица“, тя е дело на светогорския майстор резбар Андон,
който изпълнил поръчката си в далечните светогорски земи, на брега на Бяло
море. Отделните части на иконостаса докарал в Самоков с мулета, за да ги сглоби
на място в църквата. Резбата му е ажурна, фигурите се открояват от основата на
ореховото дърво. Лъвове, змии, петли, цъфнали клони, гроздове, слънчогледи и
рози са вплетени в тази изключителна творба заедно с митичните герои Адам и
Ева. Около 1827 год. на преселилия се от Солун в Самоков Атанас Теладуро е
поръчано да направи удължение на иконостаса с две странични крила, което той
изработва за около три години. Без да се придържа точно към основната част на
иконостаса, Атанас Теладуро постига сполучлива хармония, съзвучие и равновесие
в тази смайваща със своята култура и пластичност творба. В орнаментиката на
иконостаса той прибавя стилизирани слънца, дъбови листа, ружи, както и
съвременни човешки фигури. С този иконостас двамата майстори слагат началото на
прочутата Самоковска резбарска школа,
която има много ученици и последователи.
Митрополитската
църква е свързана и с упоритите борби на самоковските първенци и учени мъже за
духовна свобода и за налагането на българския език. В своите издирвания
уредникът на градския музей в града Георги Михайлов е отбелязал, че на 29 октомври
1859 год. по време на служба, в която участват гръцкият владика Дели Матей –
ненавиждан и три пъти гонен от самоковци заради разгулния си живот и гешефтарски
наклонности, неговият помощник епископ Паисий започнал на гръцки да чете
евангелието. Тогава Никола Образописов се провикнал: „Не искаме да четеш на
гръцки, а на български!“ Много от богомолците го подкрепили. Настанала
суматоха. Владиката с клетви побягнал от църквата и вече не се върнал в Самоков…
Наред с делото на
майсторите резбари Андон и Атанас Теладуро /негово произведение е и иконостасът
в Рилския манастир/, с иконите на основоположниците на Самоковската живописна
школа Христо Димитров и неговите следовници
- Захари Зограф, Захари Попрадойков, Коста Геров – Антикаров, Никола
Образописов, Иван Николов – Иконописец и др. Този храм е съхранил и спомените за непреходното дело
на Неофит Рилски, който бил обикновен клисар тук, учил се, а по-късно създал
едно от първите училища по нашите земи.
Малка туристическа библиотека
„Самоков“
Христо Георгиев 1982год.
Умно дете
В листак със зрели малини
шарено паяче мрежа плете.
За да вкуси от тия благини -
ръчичка протяга умно дете!
С шарено букварче във ръце
то срича, не може още да чете.
Но знае как мрежа паяче плете -
букви на обич в майчино сърце!
В. Софин 30.08.2025год.
