Мед от пчели
Един ден дали от жаркото слънце или от внезапно прозрение решавам и аз като други хора да се включа в бизнес.
Правя мед. Пардон! Пчелите го правят, аз го произвеждам...
Опа! Пардон! Пчелите го произвеждат, пък аз го продавам.
Пред магазинчето ми скромно на вид идват често интересни клиенти. Ето ти на и вчера...
Цъфна един и почна да се чеше като крастав. Учуден съм!?
Подредил съм, мед. Описал съм всеки един буркан. Кой от какво е. Дори цените са ми в Евро. Но забележете краставият внезапно ме атакува с въпроса:
–Извинете!
–Извинен сте! - парирам го аз, но краставият преминава направо към интереса си.
–Тоя мед дето го продавате от пчели ли е?
Решавам да го избъзикам:
–Не. Боров мед е.
Краставият не губи самообладание, а продължава да ме чеше с въпроси:
–А, смърчов имате ли?
Леко изнервен, но още в кондиция продължавам да се бъзикам с краставия:
–Не. Имам клеков, ако искате.
–Клеков!? Това какво е?
–От клекови шишарки естествено - ръмжа в обяснение, аз.
– Клекът, какво е? - изнервя обстаноката още повече краставия.
–Не знаете, какво е клек!? - учудвам се аз, но краставия простичко ми обяснява:
– Неграмотен съм. Не мога да чета, букви.
-Клекът расте горе на високо в планините и е като боров храст, на който има зелени шишарки.
–Значи искате да ми пробутате, сладко от шишарки? - атакува ме пак, краставия.
– Вие какво искате? Какъв мед желаете по дяволите - губя време и нерви с краставия... пардон с неграмотния клиент.
– Искам, акациев мед! - сочи с пръст буркан с етикет на, който е залепен етикет с горски пчели.
Успокоявам топката и го атакувам неграмотния с цената:
– Като за вас, приятел точно десет евро. - съобщавам му и бързо мушкам в найлонова торбичка, буркан с мед.
Клиентът обаче вместо да извади Еврото, изважда нервите ми на показ с нов въпрос:
– Не видях на картинката/ има в предвид етикета на буркана/, не видях акация?
–Ами акацията нали расте в гората и затова на етикета на буркана има снимка на горски пчели... - обяснявам разярен от мисъл, че неграмотния разиграва шоу за себе си. Вместо да се предаде, неграмотния леко пуска усмивка като стършел жило и ме ужилва:
– Доколкото знам, а аз зная много от баща ми, акацията цъфти в парка, а не в гората!?
Ухилвам му се за да нажежа още повече обстановката с отговора си:
– Тогава да Ви продам, парков мед? Какво ще кажете?
Чувам:
-А имате ли таков, мед!?
– Да акациев!
-Ама... Нали!? - диви се, неграмотния.
Тутакси решавам да сложа край на сделката:
– Вие ще купувате мед или ще продължавате да задавате въпроси?
– Зависи!? - уклончив е отговорът на неграмотния.
Атакувам го за последно:
– От какво зависи?
– Дали имате, мед от пчели!?
И това, ако е, живот, мисля си на ум, а на яве се усещам, че крещя:
– Всичкия мед е от пчели, а не не от търтеи...! - решавам да мина към неграмотния с обида. Вместо да се засегне, той се хили срещу ми и в празната му уста лишена почти от зъби виждам да стърчи единствен, останал там, но затова пък златен.
–Взимам го! - съобщава на моите изтормозените от въпроси уши неграмотния, и поема торбичката с акациев мед в едната ръка. В другата му, внезапно съзирам крастата, с която неграмотния клиент се чешеше през цялото време на сделката. Но пък и щастлив се радвам на десетте Евро подхвърлени към мен, небрежно, лежерно почти, сякаш точно приготвени за меда от пчели, който те милите, а не аз произвеждам!
В. Софин 10.08.2026год.
