Пелтека Грънгоров

Всеки един от нас българите знае,че в казармата не се краде. Само от време на време вещите сменят притежателите си. Който бе, хитър никога не оставаше без тях. Дори надписани дрехите,пак изчезваха понякога безследно без следа. Притежателят на приватизираните вещи или ги откриваше ,или махваше с ръка,плащаше колкото му  кажеха и си взимаше нови. Моят шинел опазен през първата година от службата,взе,че проходи,през втората. Няколко пъти го откривах,защото си го бях надписал,но после явно беше успял да,избяга”от мен. Не можах да го открия. Налагаше се да действам бързо. Загледах се по закачалките в коридора на сградата в която спях и сръчно си избрах друг. Беше по-голям и това определено ми харесваше. Поставих му така наречените,,пиявици”,или нашивки на ефрейтор и новият ми шинел спря да бяга от мен. Висеше си чинно на закачалката в коридора и не мърдаше от там. Явно,,пиявиците”на раменете му спираха чуждото внимание,затова и никоя  ръка не посмя да го докосне, повече. Но  така не се получи,при друг войник на когото също приватизираха шинела. Момчето-великан беше от край-Дунавския град Лом. Високо над два метра,с несъразмерни ръце,крака и глава той стърчеше над другите,в строя. Те изглеждаха като джуджета спрямо него. Първите дни в казармата изкара по чехли,защото просто за огромните му ходила липсваха обувки. Батарейният постоянно го хокаше,като го видеше най отпред на строя,цъфнал бос пред него. Освен,че бе доста висок редник Грънгоров,притежаваше долна челюст,издадена напред. В лицето приличаше на кон. Истински,натурален клоун. Пред нас сякаш стоеше жив,роден наследник на войника Швейк от романа класика на Ярослав Хашек. Старите набори му бяха измислили прякор. Навярно, защото пелтечеше му викаха,,Чука”. Просто сякаш с чук бавно,но сигурно забиваше думите. Е,успяха най после да му намерят обувки,явно правени по-поръчка. Тъкмо се беше успокоил редник Грънгоров,когато някой от старите зевзеци , решил да направи майтап за себе си. Шегаджията взел,че му скрил шинела. На негово място,просто му оставил един малък ,намерен неизвестно откъде. Излязъл в коридора сутринта Грънгоров и какво видял. Един,единствен останал шинел. Нямало какво да се прави,наложило му се да го облече. Застанал в строя,както винаги най отпред. Дежурният офицер веднага го забеляза. И как да не го забележи! Нашият герой Грънгоров изглеждаше карикатурно подобие на войник от българската армия. Спря се дежурният капитан пред него огледа го от главата до петите,сякаш купува животно за продан и рече:

-Какво е това редник…?

-Р-р-редник Грън-грънгоров,друг-арю капитан.

-Е,какво е това редник Гръгоров? –попита офицера явно,грешно чул фамилното име на войника Грънгоров.

-К-к-кое,друг-арю капитан? –запита наивен Грънгоров.

-Как,кое бе редник. Каква е тази,,куртка”,която си надянал? Виж се на какво приличаш. На плашило. Ръцете ти дълги,ръкавите къси,краката,дълги, ,,куртката”къса.

-Т-т-това е шинел,а не к-к-куртка! –осмели се да каже на офицера Грънгоров.

-Много ясно виждам,че е шинел,но нима си сляп и не виждаш,че и за куртка даже не става! Къде по дяволите е твоя редник?

-Съвсем не-не з-знам друг-арю капитан!- отвърнал Грънгоров.-К-к-когато се о-о-обух,б-б-беше ос-останал само т-т-този с късите р-р-ръкави.

-Ха сега с мен пред строя,да видим ,къде е ,,проходил” твоя големия шинел? –каза дежурният и поведе юнака от Лом да огледа войниците с по дълги шинели.

-Е откри ли го Гръгоров? –попита капитанът.

-Грън-грънгоров друг-арю капитан!-реши да поправи офицера за фамилията си  нашият юнак.

-Грън дрън,все тая,няма значение за мен редник. Когато говори с теб по-старши си длъжен да слушаш,а не да поправяш началството,като се мислиш за по умен от него. Ясно ли е новобранец?

Т-т-тъй вярно друг-арю капитан. –отвърна Грънгоров.

-Не отговори на въпроса ми,откри ли си шинела или не? –попита отново офицера.

-С-с-съвсем го н-н-няма друг-арю капитан!  -притеснен за кой ли път отговори Грънгоров.

-Утре ще останеш само по гащи бе редник. Я бягай при старшината да ти даде нов,но ще си го платиш. Всичко,което не си опазил и го няма се плаща,в казармата. Ясно? –рекъл капитана.

-С-с-съвсем ясно друг-арю капитан.-отвърна на офицера юнака Грънгоров и отиде при старшината за шинел. Но се оказа,че няма подходящ за него. Най-малко две седмици стоя в строя без шинел редник Грънгоров,докато най после с триста зора му намериха. Сутрин му беше студено,но не смееше да бръкне в джобовете да се сгрее. Старите войници зорко го следяха. Видели в лицето на Грънгоров наивник те всячески се забавляваха с него,правейки му постоянно номера.Тъкмо старшината го снабди с шинел и войнишката му шапка,,духна”.Някой от старите зевзеци взел,че му я сменил с една много малка,миниатюрна. Застанал в строя най отпред с шапка приличаща на,,птиче гнездо”огромната глава на Грънгоров,пак предизвика за кой ли път неистов смях у нас. Най после командира на поделението  разбра,че Грънгоров не е годен да служи в това поделение и го от командирова в строително. Какво стана с него повече,така и не разбрахме. Споменът за войника разсмял всички военнослужещи в казармата остана завинаги в мен . И това не бе случайно,защото любимия мой литературен герой е и си остава Швейк.                                                                    

     В.Софин