Търмъкът

В Стара Загора, където служих войник, използваха местни думи, които не бях чувал при нас, в Самоковско. В поделението ни имаше градинка с рози, за които пролетно време трябваше да се погрижим ние, войниците. Обърнахме земята с правите лопати, но тя стана на буци. Един от старите, ,,печени" войници, ми извика:
-Новобранец, върви да донесеш търмъка, за да оправим градинките!
Тъкмо хукнах на бегом, когато ме осени мисълта, че не знам какъв е този инструмент. ,,Дали не е кирка, помислих си, дали няма да разсаждаме розите?..."
Видял, че съм спрял и се чудя, старият войник ми се развика:
-Ти още ли си тук? Къде те пратих бе, новобранец! Бегом да донесеш търмъка, за да изтърмъчим пръстта в градинките!
-Ама аз не знам какъв е този инструмент-отговорих с нисък глас, за да не го ядосам.
-Как така не знаеш! При вас няма ли търмък? -попита ме учуден той.
-Мисля, че няма, не съм виждал такъв инструмент-инатих се вече по-смело аз.
-Ела бе, ела с мен да видиш какво е това, та следващият път, като те пратя, да хвърчиш бързо и да го донасяш-каза той.
Отидохме заедно в склада и какво съзряха моите невярващи очи -старото добро нашенско гребло!...Старият боец ми го посочи и рече:
-Ето, виж хубавичко и запомни-това е то търмък!
-Но това е гребло по Самоковски - набрах смелост да му се противопоставя аз.
-Повече не се инати, а го взимай и бегом до градинките! - нареди ми строго той.
То се знае - ,,изтърмъчих" пръстта, както ми беше заповядано. Повече никога не попитах какво е това чудо, наречено търмък. Просто научих - това е гребло!
                  

                                                                                                                                             В.Софин