Беше едва в началото на 80-те години на 20-ти век. По
времето на ,,Социализма”се организираха редовно екскурзии за работниците от
предприятията в града ни. С група мои колеги бяхме на такава във Видин. Решихме
да посетим прочутите в града ,,Бабини Видини Кули”,крепост до брега на река
Дунав,от историческото ни минало. На двама от нашите колеги,не им се идваше с
нас. Просто бяха дошли на екскурзията, с цел,необезпокоявани от
мрънкането на жените си да пийнат по глътка
алкохол на спокойствие,без някой да им брои,колко чаши са изпили. Разбрахме се с тях къде да се чакаме,и даже
уточнихме час. Тръгнали колегите да
търсят някъде заведение за да сбъднат мечтите си,и наквасят сухите гърла,с
любимите алкохолни напитки. На пътя срещнали местен жител. Попитали го
учтиво,къде има наблизо кръчма за да се почерпят. Той им показал близкото
заведение на прочутия край-Дунавски кръчмар бай Митьо. Но и ги предупредил,че
същия имал навик да надписва сметките,щом усетел,че някой от клиентите е
прекалил с пиенето.
-Ха така!-рекли колегите ми. –Добре,че ни предупреди,ще
внимаваме!
Намерили ,кръчмата,седнали на маса и поръчали от местната
пивка домашна ракия,с която бай Митьо всяка година се снабдявал от местен жител.
Като,,съвестен”единствен обслужващ персонал той обичал да я разрежда с цел
,естествено да удари,,кьоравото”и бързо да забогатее от наивните клиенти,които
съвсем доволни сипели хвалби по адрес на питието. Гаврътнали по-една ракия
колегите и рекли:
-Бай Митьо,я вземи се почерпи от нас! Какво пиеш?
Ние плащаме! –казали му те с наивни усмивки. И бай Митьо си сипал
питие,доволен,че клиентите оценяват неговите усилия, съвсем самичък да ги
обслужва. Гледат по едно време,че кръчмарят си е изпразнил чашата и отново му
поръчват,за тяхна сметка. Сияел бай Митьо. Имало за какво. Не всеки ден влизали
благосклонни клиенти,които да го черпят. Но полека-лека,,спиртовицата”с която
се наливал,,безплатно”,взела да го хваща. Погледнали колегите часовниците си и
видели,че е станало време да си ходят. Поискали сметката за да ,,платят”,и за
последно поръчали по-още едно питие за бай Митьо,уж доволни от обслужването.
-Ей,много сте щедри бе! –рекъл им той сияещ.
-Ами хора сме,на всеки му се пие! –отвърнали колегите.
Под предлог,че отиват до тоалетната,която за тяхно
удобство,естествено се намирала отвън,те се изнизали без да платят. Качват се в
автобуса при нас и се смеят.
-Какво ви е толкова весело? –питаме заинтригувани
ние,виждайки ,че не са пияни.
-Бяхме в кръчмата на бай Митьо,и така го почерпихме,че
горкичкият скоро няма ,и да помисли за пиене! –разказаха приключението си моите
колеги, и отново съвсем доволни от деянието си се засмяха.
-Но това не е честно! –обаждам се аз,поставяйки се в защита
на бай Митьо.
-Съвсем честно е! –отговориха ми те. – Беше ни казано,че
надписва сметките. Затова,като истински,честни патриоти решихме ние да вземем
правосъдието в наши ръце и го наказахме заслужено.
-Все пак,нямали сте право! –казвам им аз отново.
-Че,кой ти гледа правото бе,правото е на страната на умния и
хитър човек! –отговориха ми така колегите и отново ,съвсем доволни от себе си
се засмяха.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар