борех пошлото със смях,
от алчност пазех се и грях,
вървейки никога не спрях
Сили в мъдрост влях,
на децата с обич нежна пях,
красивото,предадох го на тях
Да не знаят що е страх,
попаднали сред уличния прах,
да ползват умния замах,
никога не стигайки до крах!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар