Най-после дълго очаквана зимата дойде. Пристигна
изненадващо, сипейки ситен сняг. Тя бе подпомогната от немирен вятър, който
храбро надул студените си бузи се опитваше да сложи, насилствено,навсякъде бели пухкави
килими. Вървейки пешком на пътя бях
обсипан от ято немирни снежинки, които играеха неспирно интересен странен
танц, за мен. С вещата помощ на приятеля
си вятъра, те се пъхаха закачливо навсякъде. В ушите, врата, в обувките и най-
вече успешно дразнеха откритото ми лице.
Обаче, то съвсем разгорещено, ги посрещаше неимоверно храбро и успешно
се бореше, като непрекъснато топеше войнствените снежинки, които безуспешно се
опитваха да го превземат. Въпреки това немирни те не се отказваха. Явно бяха,
обзети от мерак, да се докажат пред вятъра, който като верен приятел,
непрекъснато им помагаше в битката срещу моята скромна особа. Опитваха различни
трикове за да се доберат до тялото ми и да го засипят напълно. Старите ми
обувки, скърцаха доволно под мен, мислейки си явно че младостта се е върнала
при тях. Уви! Снегът, бе причината, която ги караше да се мислят за нови.
Плачейки, неистово под краката ми, стъпкван без жалост, студеният бял килим от
снежинки, издаваше скърцащи тонове, които успяваше успешно да вмъкне в горската
тишина. Топлата грейка, която бях облякъл, ме предпазваше от острия студ, който
неуморно се опитваше, да пролази под нея за да ликвидира топлината, скрита в
мен. Отсреща стар изнемощял бор, отрупан
цял в бяла премяна, проскърцваше недоволно под напора на студеният помощник на
зимата вятъра. Без скрупули той се опитваше да изскубне корените на дървото,
което бе успяло да устои на многобройните снежни бури, които бе виждало досега.
Смълчана бяла гората, блестеше красиво от многобройно пръснатите навсякъде
снежинки, които и придаваха вид на сякаш истинска изкуствено създадена зимна
картина. А тя си беше наистина вълшебна. Смърчове, борове и брези всичко това
бе допълнително къпано в бяла чудна светлина от помощника на нощта луната. Тя
също ярко блестеше високо в небето, показвайки тънкия си сребърен сърп. И
цялата смълчана природа бе готова най-после да се смири и приеме факта, че
зимата отново пак е тук!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар