Кошче за душевни отпадъци

Благословена нощта се спусна и позволи на недоволните българи да споделят тревогите си в националния ефир. Всеки бе свободен да се отърси от натрупания в него душевен отпадък.

Е това сме, българите! Много отпадък човече! Душите ни са пълни с всякаква мъка, събирана ревностно цели двадесет и пет години. Вълнуват се хората в ефир и питат: Защо?

Защо трябва да търпим положението си? Докога ще издържим?

Защо завистта скапва отношенията ни?

Къде се е скрил изчезналият поздрав?

Защо избягаха чистите усмивки?

Кой наглец ги замени с изкуствени?

Защо трябва парите да са най-важни, когато любовта между хората е всичко!?

Защо здравето, психическото е разклатено? И кой е виновен за това?

Защо няма свястна работа, а съществува измамата?

Защо бе отнета надеждата на хората и бе заменена с лъжлива вяра, че денят утре ще бъде по-хубав от предишния, безоблачен, усмихнат, дружелюбен!?

Защо няма държавност, а дворът ни е разграден и всеки сръчен бърка в кацата с мед?

Защо трябва да слушаме лъжливи политици, които се мислят за недосегаеми?

Защо няма осъдена нито една от компрометираните личности в държавата ни?

Защо крадат тока, а друг го плаща?

Докога, ще потъваме в създаденото блато?
Защо трябва да има арогантни личности, мислещи се за богове?

Докога, ще се шири войната по-пътищата?

Защо и малкото работа, която ни е останала тук в България, не се върши качествено и съзнателно и поради това загиват не случайно, невинни хора!?

Защо трябва да сме най бедната страна в Европа, когато мястото ни на Балканите е стратегическо!?

Защо цвета на нацията избяга в чужбина?

Защо трябва да се мразим на верска основа, когато живота и без това е кратък!?

Защо трябва да има гладни деца, които да гледат във витрините пълни с лакомства?

Прозвучал дори интересно зададен въпрос:

Защо трябва да има политика? Не може ли да минем без нея?

Защо трябва да има вандали, които не уважават създаденото за всички?

Толкова много душевен отпадък се е събрал, че за повечето „ЗАЩО?”, просто нямало отговор. В националният ефир се чувало само тежко дишане, тишина и бързо затваряне на линията. Какво повече? Нима не стигнахме до дъното? Кога ще се оттласнем? Все още потъваме! Докога?

В.Софин