МИЛА

          Шеф на охранителна фирма поканил служителите си в местно барче с цел да  раздаде, там заплатите им, за месеца.  Влязъл вътре в заведението, придружен от секретарката си. Тя била, стройно ,привлекателно момиче, което успешно отклонило мъжките погледи на всички към нея. Не издържал напрежението служител дори се осмелил да попита:

-Шефе! Извинете ме за любопитството, но как се казва секретарката Ви?

Намусен шефът вместо с отговор, отвърнал с въпрос:

-Защо искаш да знаеш?

-За да я почерпя с питие…. –отвърнал невъзмутимо служителят и добавил примигвайки, донякъде уплашен от навлизането в територията на шефа:

-Или не може?

-Може! Защо да не може? –разрешил шефът и представил новата секретарка на фирмата:

-А това е… Мила! Но, не е към всеки мила!

Явно любопитството на колектива му дошло в множко. Затова решил, че именно този отговор най-добре, отговаря на настроението му. Все пак, вадел пари, а не шума от джоба си. Нямало как да се чувства щастлив. Добре знаел той - изваждането причинява мъка, докато събирането на суми сгрява сърцето не само неговото, но и на Мила до него.

В.СОФИН