-А бе,
братчед...? Кво постигна в живота със собствен труд?
-Много Гоше! Много!
-И все пак Дончо не се срамувай, разкажи! Любопитно ми е!
-Ами... да видим. Научих се да не вярвам на себе си. Отучих
се от мисълта, че аз съм важният... Другите се оказаха, по...! Разбрах че,
времето не прощава на болките в
ставите сред хората, които скърцат жалостиво днес , съвсем безпомощни да се
справят с положението. Стана ми безпределно ясно че, колкото и да избягвам парите,колкото и да ги мразя, те все
ще се пъхат самички в ръцете ми. Услуга на
Пенчо. Утре на Генчо...
Сега на оня, който не помня! И накрая... В плен съм в корупционната омая. Затуй трая и да ти призная, по-никого не лая, защото знам,
колко сладък днес е” ПАЯ”!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар