Всяка година преди Коледа, две деца, които не били съвсем
малки, нито пък много възрастни радвали бащиното сърце с подаръци за празника. Всичко
вървяло перфектно, докато веднъж таткото взел, че се намръщил, когато го
попитали отново. Дори вдигнал вежди разочарован и обиден донякъде.
-Защо така тате? –рекли децата. –Нали те питаме сега честно.
Какво искаш за Коледа? Просто кажи и под елхата, ще намериш подаръка си.
-Не искам нищо! –отвърнал старият баща.
-Защо не тате!? Ще ти вземем каквото пожелаеш!
-Имам си подарък, аз и той е много по-ценен от вашите...
-Как така? –озадачили се обидени децата.
-Нима не знаете, че на Коледа се случват чудеса?
-Знаем, но все пак кажи ни, и не ни измъчвай! Кой се осмели,
да ти донесе подарък вместо нас?
-Вие, Вие моите две гълъбчета... вие сте моя подарък и
винаги сте били. Нима не знаете, че най-големия дар за един баща са неговите
деца... Всичко друго вярвайте ми не струва... Когато сте до мен на Коледа
заедно, а се чувствам най- блаженият баща, който има до себе си истински
подарък и той е мили мои деца, вашите усмивки, които галят сетивата ми. Радват
и болното ми сърце, което тупти единствено и само за вас!!!
В.Софин 
Няма коментари:
Публикуване на коментар