Пешо кажи нещо, брат...!

                                                                        Пешо, кажи нещо!

      Веднъж Лозан поканил приятел от детинство да пийнат заедно в кръчмата. Пешо който бил известен в родното  село с мълчаливостта си, приел. Напразно полагал усилия Лозан да разговори приятеля си, с който не се били виждали отдавна.

-Пешо, кажи нещо! –молил се Лозан.

-После, ще кажем! -отвръщал мълчаливецът и отпивал от чашата с ракия.

-Пешо, бе кажи нещо! -настоявал Лозан огорчен, че приятелят му надигал ракиите и все мълчал.

Тъкмо допивали петата чаша, когато Лозан едва намерил време да каже:

-Много говориш Пешо! От тебе брат, не мое,  земем думата!

-Е сега поне мое да ти кажем... наздраве Йордане!

-Ама я съм Лозан!

-Лозане, ти ли си бе?  Помниш ли, кога като деца пушихме цигари и даскало... лека му пръст, ни сбара!?

-Не-е! Я не пушим!

-Ти не, ама на тебе ти дръпая ушите.... Гледам още стръчат... Високо, като на магаре!

В.Софин