Вървя и гледам във безкрая.
Вървя, сънувам и
мечтая.
Търся приказка, оная,
която идва канена от рая.
Нима е писано, гадая?
Нима не искам да позная?
Тръпката на сладостна омая,
която кара ме, да заридая!
Бих плакал на топлото и рамо,
измъчвайки сърцето замечтано.
Крещял бих, изцяло прямо
да обичам, никак не е е рано!
Вървя сънувам и мечтая.
Търся приказка в безкрая.
Любов която идва зная,
да ме вкара право в рая.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар