Когато кръвта във вените завря,
усмихната и с диви крясъци,
немирна чувствена в сърце опря -
любовта пристигнала на тласъци!
Като буря възникнала от мрака
ръцете внезапно разбунтува.
Докоснаха се пръсти в мака,
устни неусетно, време разцелува!
Бяха влюбени, обзети от надежда,
която в рая чист, чувствата отвежда.
Там където, животът буен се отцежда,
в нишка тънка, изплетена от прежда!
В.СОФИН 
Няма коментари:
Публикуване на коментар