Тъкмо любовно я
стисна. Дори успя да я гушне с нежност в прегръдката си. Жадно на сухо
преглътна. Посегна да я целуне впечатлен. Уви! Така и не успя.
Ръцете му се
разтрепериха, неистово усетили прекаленото вълнение. Взе че, я пусна...
Изумен погледът му
проследи изтичащите капки живот. Беше сам в пустинята, когато от умора падна
манерката от ръцете му в пясъка с нищожно останалата вода в нея.
В.СОФИН 
Няма коментари:
Публикуване на коментар