На един доста
опитен и обигран в професията журналист омръзнало да тъпчат ушите му с отказа: „Без
коментар“
Веднъж като задал
неудобни въпроси на кандидат политик, който не обичал изобщо такива и като чул,
че го пращат по дяволите, решил да смени тактиката.
-Е добре господин бивш депутат. Вие отказвате коментара?
Браво и аз така бих постъпил, когато ме настъпят по-мазола. Но тъй като не са го сторили още, аз самия ще
направя коментар. Знам, че имате много пари? Не ви питам откъде сте успели да
ги чопнете. /откраднете/ Само казвам, че толкова с почтена работа като вашата, опитен,
обигран играч в парламента, все ще му е малко каквото и да изкара...
Тука нервите на кандидат депутата ескалирали и той ревнал:
-Как смеете! Защо обиждате?
-Кой аз! Не! Просто правя някакъв коментар за пред хората от
обществото. Те милеят да го чуят. Тъй като вас господин бивш депутат явно ви
боли езика, и не можете да давате коментари, значи необходимо просто бе да се
включа предизборно. Все пак, пак ще има пачки, дори и да няма стачки! Нали
така?
-Аз вас на прокурора ще ви дам! –заплашил журналиста бившия
и кандидат за нов мандат депутат.
-Хубаво! Ваша воля! Аз нали си направих интервюто, което
показа, че щом се палите толкова много, поне частица от моя коментар е бил
чиста истина. На вас оставям разсъждението...
Онемял от изненада
стария, нов кандидат за власт, изкашлял
нещо нечленоразделно и се скрил сред тълпата, която до тоя сюблимен момент била
готова да сложи подписите си в подкрепа на него, човек с обещания. Толкова
много, че просто да им се чудят гладните, които нямат пари за хляб, а
притежават единствено гласът си който искат да продадат на добра цена, но пък нямат право да го сторят.
Искаш ли право, имай пари!
Искаш ли власт, купи я с лъжи!
Под краката честни гори,
огън запален, днес от тъги!
В.СОФИН 
Няма коментари:
Публикуване на коментар