По-пътя пролетен вървях
бяла лястовичката видях.
С родена в мен, идея спрях.
Поглед в жицата опрях.
Внезапно мислено си пожелах:
Да няма злоба, нито грях!
Да не ръждясваме, в живот от страх!
Да знаем радост, що е смях!
Любовта да блика във гърдите,
да не мразим, обичаме мечтите!
В искреност да изживеем дните
определени с обич от звездите!
В.СОФИН 
Няма коментари:
Публикуване на коментар