След пет годишни
тревоги и мъки за печалба в чужбина Миро се връща у дома си.
Тъкмо посяга към дръжката на вратата от апартамента си,
когато чува отвътре мъжки глас:
-Обичам те! Много, ама много те обичам!
Веднага след тая любовна тирада, ушите му с любопитство долавят
нежния дрезгав шепот, идващ от неговата съпруга като отговор.
-Естествено млади момко и аз много те обичам!
С настръхнали
косъмчета на главата си, обзет от неистова ревност рязко Миро отваря вратата.
Пред неговия поглед,
готов за отмъщение внезапно съвсем порасъл се материализира синът му Георги,
който тъкмо поднасял с усмивка, букет цветя за рождения ден на родната си
майка Дора.
В.СОФИН 
Няма коментари:
Публикуване на коментар