От къде си?

   В казармата неизменния въпрос, ни изправяше понякога на нокти. Питаха ни често:

-От къде си?

Всеки казваше родното си място.

Определили се като софиянци, бяха титулувани като копелета и кестени.

Самоковци, като компири и камерунци.

Русенци, като мокри власи.

Другият въпрос, който тормозеше някои любопитни беше:

-Абе, ти като си кестен, шоп ли си?

-Не, шоп е баба ти! –откликваше обиден софиянецът, а самоковецът мълчеше като риба преценявайки ситуацията излязла без контрол.

Веднага обаче следваше:

-Ти, защо траеш бе? Кажи дърво ли си, или не?

-Не!

-Какво си тогава?

-Самоковец!

-Камерунец, значи!

-Що?

-Камерунец от който съм чул да казват за реката Искър...

-Какво?

-Ами... „Искаро тече, камънье влече!“

-Ти да не искаш ракия да влече? Камънье ще влече я! Не тикви празни като тебе любопитни!

В.Софин