Двама братовчеди,
които скоро не се били виждали се срещнали
случайно в една градска кръчма. Докато Пешо отпивал от чашата си и
блажено оставял топлината от питието да се разлива по- вените му обзет от прозрение
казал:
-Гоше! Да знаеш от мене, деликатна работа е това ракията.
Иска внимание, също като жената...
-А бе Пешо. Аз я ухажвам старателно, всяка вечер....
-И какво? Пуска ли ти?
-Пуска она! Пуска! Ток пущината! Когато я препием, подкосява
краката и боли главата!
-Ама ти Пешо за ракията говориш?
-За нея я! За какво друго Гоше?
-Ами, мислех за жената!
-Я нали съм ерген, бе Гоше?
-Верно бе! Забравих! Нали знаеш секи тегли от нещо Пешо. Я
от жената, пущината, а ти от ракията дето удря те в краката!
В едно си прав обаче, деликатна работа са и двете, но без
тех не може нали?
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар