Осъзната любов!

Когато Слънцето обядва

гладно по върхове открити,

и полазва упорито скрити

необятни долини честити -

тогава то усмихнато прокрадва

лъчи красиви, да ни радва!

Когато волен дъжд заяжда

от небето покриви червени,

и денят ни скучен ражда,

капки бисерно студени -

тогава силен гръм обажда

звуци в тишината, да досажда!

Когато вечерта допусне

мракът гладен на вечеря,

и той любопитен кусне

предложена с любов материя -

тогава Луната мило ще просветне,

прилежно включила батерия!

Когато светлини, звезди запалят

и сенки хвърлят  на Земята,

премигват и с очи ни галят

градове  с цветовете на дъгата!

 Да имаш сърце за красотата,

за силата и чувствата от небесата,

да усетиш как прегърбена душата

се усмихва изчистена във планината –

Тогава любовта на хората позната,

ще спаси света ни, осъзната!

В.СОФИН