Колкото и да въртя и суча, все тая! Опитвам вляво, после
вдясно. Слагам я вдъхновен в средата. Измъчвам я, правейки я направо
привлекателна, неустоима. Понякога дори си позволявам да я унижавам, пропускайки други по-недостойни, които заемат, нейното място. Въпреки усилията да я гъделичкам, тя е
непоколебима и винаги в правото си.
Когато искам пък, я
строявам не щадящо, въпреки протестите и. Нагазвам я, смело. Експериментирам с
достойнството и. Мачкам я грубо, с много по-слаби от нея. Друг на нейното място
би се обидил. Толкова много размествания, тренировки, мъки и то все за едно и
също: „Любов“ –думата без ,която никой днес не може да мине безпрепятствено в
градините на щастието!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар