Ей!!! Мама му...!
Мама му...!
Брей да ти се и не види! За малко да забравя, че ползвам ядосан
чужди епитети,бликнали от яростта на предателството. Току виж мнозинството ме
обявило за непоправим плагиат. Пък аз съм само изнервен човек, разочарован в
новия двадесет и първи век!
Вместо „Мама му...!“ и „Старата му мама...!“, може да
ползвам: „Ех мамо! Що така бе мамо? Вместо силното ти рамо, от теб приятелю,
изпитание само!“
Лошото е, че пак ще ме определят, като плагиат. Тогава?
Ами сменям мама с татко, нали. Все пак модерното, новото, по-
приятно звучи.
За това пробвам с татко му, баща му, чичо му, леля му,
братовчедите и накрая себе си. Тюх, тюх, да му се и не види! Така няма да има обидени,
но за това е нужно ,първо сам да се нараня.
Почвам с некадърник,
дръвник, особняк, и разбира се ироничен плужек, който се въвира на всякъде,
където е необходимо, а и да не е пак пъха любопитен нос в супата на другите.
След епитетите прозвучали на глас от мен за мен, минавам на основното ястие,
дъвчейки хората около мен. Виж природата не закачам, тя мен бъзика. И с право,
тя си играе с мен като пълни обувките ми с вода и милва грубо врата ми в
студено време. Напълно заслужено, нали?
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар