Моите вечни стрем –„ежи“,
за стих-"чета" бодри и свежи!
По-някога искат кърпежи,
изграждат се с нови строежи.
Правят се в странни кроежи,
изникват с мечтани копнежи.
В гърдите говорят с бодежи!
Упорити са тез, таралежи!
Ръката драска в сърбежи.
В главата никнат, златни залежи.
Избухват в душата кипежи.
Бълбукат в мисли кълн-"ежи".
Но стига с тез, неумели брътвежи!
С ярки пейзажни градежи,
пълзят в очите мои стремежи,
за любовни стих-"чета", свежи!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар