Неизвестно защо, цял отбор юнаци, жадуваше да я докосва. Меракът
в тях, бе толкова голям, че всеки ревнуваше от другите. По-някога, да не кажем
често, ставаха пререкания. По-напористите дори връхлитаха един срещу друг, като
петлета и се биеха с такова жестоко ожесточение, та чак кръв летеше около им.
През това време тя,
стоеше кротичко отстрани и наблюдаваше с интерес сцената. Толкова откровена
обич, такова себе раздаване, уважение и преследване... Всеки искаше да бъде пред
другите за да се добере до нея.
И когато наистина го сторваха, успокоени
разбрали се с юмруци, стигнали консенсус, не си по плюваха, а бързаха с
разбиране да си я подадат, един на друг.
Щом нещата стигнеха
крайната си цел и апогеят почти триумфиращо изгрееше, видели изпълненията и
битката на юнаците, отстрани ентусиазирани воайори ревяха неистово и възторжено.
Някои до толкова се увличаха, че дори се чуваше тропот на копита и цвилене,
което излизаше по-някога от рамките на приличието.
Самият обект на въжделенията на юнаците не
издържаше на толкова ухажвания. Разсърдена, отегчена и не на последно място,
разлютена, ядосана тя милата, профучаваше с неустоима красота и сила покрай самотния
дебнещ я с любов стожер, мушкаше се под краката му и той въпреки трепета си при
желанието да я хване, прегърне и задържи само за себе си, не успяваше... ТОПКАТА целеустремена в действията си влизаше във вратата, изпъваше с удар
мрежата, а мощното неудържимо изплюто с обич слово излияние на воайорите: „ГОЛ!“,
раздираше тишината на стадиона, където местният футболен отбор, провеждаше
поредния си мач за сезона.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар