Когото прашни измия очите
на утрото странно почти,
отново те виждам в мечтите –
усмихната в рокля - блести!
Когато тихи открия звездите
забулени в нощни мъгли,
отново те виждам във дните,
красива с душа в която боли!
Когато нагъл убия дъждеца
и вятърът буен се спре,
отново те виждам в „двореца“
с мечти, които решаваш добре!
Когато вечер събудя луната
и огнището пламне с душа,
отново виждам в тебе жената –
познала със мен, любовта!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар