В мъглата на забравените спомени
един до друг съвсем смълчани,
вървяхме заедно с теб упоени -
млади, объркани и замечтани!
Вятърът ни дърпаше косите.
С усмивка Слънцето следеше...!
За сетен път пързаляха се, дните.
Щастието наше, Времето крадеше!
Сияеше небето от синчеца уловено.
Глухарчетата бели в облаци летяха...
Взаимно в ритъма, непозволено -
сърцата наши, търсеха си стряха!
В мъглата на спомени любовни
един до друг отвързани и замечтани,
вървяхме двамата, съвсем виновни -
някога, когато бяхме още млади!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар