Когато Иван среща подпийнал съседа, учуден отваря уста:
-А бе, Гоше... Мое ли да питам нещо!? Какво работиш?
-Па е... те! Поддръжка съм!
-Така ли? Не съм чул? И къде, ако не е тайна?
-Па дека може...! На Ганчо у кръчмата. Целата вечер там, поддържам
чашите празни...
-Чашите? –чуди се Иван.
-Нали знаеш? –отговаря подпийнал Гошо. –Жал ми е за тях! Работят!
Тежко им е... Ганчо не им дава въздух! Бърже ги пълни, па я като поддръжка
съвестно ги празня!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар