Трима души на почивка без да се смята колата!

        Нямаше как! Просто трябваше да отбележа, че при почивка най-работещ е не човека, а неговият личен автомобил.

      Трима... Да точно трима! Милата, синът и вечно търсещият приключения под всяко паднало листо и клон, моя милост- неразбрания човек.

 Мисията... Боже! Не мисията , а почивката беше започнала в личния автомобил на сина ми и естествено завърши на връщане там.

Но по-реда на нещата.

Едно не е като две и три не е като четири...

Все пак!

Посоката - Дупница, Благоевград и Предела. Почивка на Предела, където шосето дели двете планини Рила и Пирин. Гледаме и се удивляваме. Вляво Рила, вдясно Пирин. Красота от облаци и сняг, който отказва да се топи,защото е едва началото на Април.

Стигаме предназначението си в средата на нищото. Нищо, защото няма превоз до  почивния дом, ако не е  осъществен с личен транспорт.

"Енерго" - Предела. Не бих споменал за пътя, който извираше там от дупки на толкова места, че и пеш да бяхме тръгнали все щяхме да се удавим в някоя от тях.

Стигаме читави, но и гладни, защото пустият му автомобил на сина ми не спря по пътя за една скара, която заведение предлагаше, но само ако се рискуваше слизането, което ние така и не сторихме.

Уви!

Посреща ни доволната усмивка на... Не на пазача, а на един приятел с който се запознаваме на прага без да ни захапе с друго освен с усмивката си... Оказва се кучето Мечо, което спи точно на мястото откъдето се вдига бариерата за влизане, а не нахълтване взлом и без разрешение.

Вече сме вътре. Хубаво, ама резервацията ни се оказва за следващата седмица. Докато се чудим и почесваме, сервитьорът взима решение.

    Настаняваме се. Аз и милата в стая с тераса за пушене и синът в самостоятелна, ако не се сята вътре в нея телевизорът, който така и не престана през цялото време, да  смущава почивката с реклами.

      Докато чакаме обяда, правим разходка в близката гора, която се оказва пометена , но не и сломена докрай от някакво природно бедствие дошло неусетно и неусетно заминало...

Посрещнати радушно в почивния дом, настанени като сякаш сме в рая, решаваме да подготвим колата за утрешния пробег.

   След обилна закуска рано сутринта тръгваме за град Банско, който отстои, на шестнайсет километра от почивния дом.

   Намираме място близо до центъра и нашето априлско приключение започна.

Напъпили лалета, все още не в пълния си блясък, теменужки и паметници спират погледа ни. Къщата музей на поета Никола Вапцаров, читалището и водоскока с пеперудата са едни от първите впечатления, които съзираме. 5.10.1912год -също спира погледа ни с паметник, който казва, че "Банско помни Героите", които са дали живота си за свободата на България по време на балканската война.

    Преди да влезем в храма "Света Троица", правя снимки на безброй мартеници закачени на разцъфнало в розово, декоративно дръвче. Не забравям себе си и Паисий, чийто паметник е издигнат величествено в центъра на град Банско.

 В двора на храма "Света Троица" ни посреща освен часовниковата кула камбанария и бюста паметник на поета Пейо Яворов, който смущава с откровение, днешните българи отричащи миналото с надпис: „Братя хвърляйте фесовете - от днес сте вече свободни българи!“

    Влизаме за да се помолим и запалим свещи за здраве. Все пак именно днес се оказва неделя.

Богослужението вътре още не бе свършило. Всеки стиснал свещичка слушаше с трепет в душата проповедта на попа от амвона.

Излизаме. Наблизо се намира и родната къща, днес музей на Неофит Рилски, която също плаче за посещение. Нашият общ избор обаче се оказва, нагоре по търговската улица извеждаща към хотелите и към Пирин планина, която се крие в една от първите си пролетни мъгли. На места видимо прозира и сняг.

Хотели! Какво говоря!? Хотели много, туристи малко! Свършило е ски празненството и почнала пролетта. Пред един хотел, любопитна котка спира поглед с муцуна в мен. Снимам впечатлен. Галя рижото по нея и отминавам с усмивка. Все пак бях забелязан! Имаше си хас да не съм доволен.

Какво пък... нищо лошо!  Тримата гледаме и се удивляваме, докато колата на сина, заслужено си почива.

Изморен от гледките, запечатал не една и две снимки, на хотели, паметници, цветя и заведения, влизаме в местна пицария за обяд, където ни посреща усмивката на сервитьорка добре запозната с капризите на клиенти като нас.

Доволни от обслужването тръгваме покрай храма и центъра с Паисий взимайки си довиждане с Банско и Пирин планина, която ни се усмихваше наблизо.

Време е за почивния дом.

Пристигаме следобед и се хващаме за следобедното кафе.

.............---------............
Следва продължение!
В.Софин