вълните с пръски се усмихват.
В сутрин морска ширнала се даже,
скалите на воля се целуват!
Шуми морето в най-тихата си ярост.
Опитва скришом да разруши скалите.
А те щастливи дори и в старост,
все още гонят влюбени, мечтите!
Пясъкът учуден ги, погледна.
Размърдаха мустачките и раци.
Скалите в обич не последна,
Останаха със брега, да се целуват!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар