Тя идваше с повея на вятър,
в зората пурпурна блестеше.
Вълнуваше гърдите на приятел -
в сърцето, Любовта не спеше!
Тя идваше с писъкът крайбрежен.
На пясъка разстилаше вълните.
Спираше за кратък отдих, нежен –
Любовта, която никога не спеше!
Тя идваше предизвикана от спомен.
Мислите преследваше сред нощ.
Събуждаше сълзите в час удобен –
Любовта хлипаше, останала без глас!
Тя идваше... и идва сутрин рано...
Не угаснала сред лавата в мечтите!
Любовта разпръсната в звездите -
идва единствено и само
със обич във сърце, избрано!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар