АКО НЕ Е ИСТИНА, НЕ Е И ЛЪЖА!
Двама мъже, а
нищо да са били и жени, изобщо не се понасяли. Да, но работата им била
свързана. След като не искали да се видят и чуят, използвали диалогът си с
трети:
-Дончо!
-Да!
-Я виж! Иди питай Генчо да каже, колко пари ще са необходими
за утрешната сделка?
Послушно момче бил Дончо. Припкал до съседното бунгало и
докладвал уставно, исканото.
Веднъж обаче му писнало. Когато го изпратили при Цончо
вместо нареденото, казал:
-Знаеш ли какво? Генчо иска да те види на четири очи и да ти
каже нещо лично!
-Хайде бе –усъмнил се Цончо. –Аз не искам да го видя, че той
ли!?
-Не знам, но той настоява...
-Кажи му, че не може! –отвърнал Цончо и се замислил.
Послушно момче бил Дончо. Припнал при Генчо и вместо да даде
чакания отговор, казал:
-Виж какво! Цончо не даде отговор, защото иска да те пита нещо,
ама каза ... лично да отидеш!
-Хайде бе –не повярвал и Генчо.
Но пустото му любопитство. Изникнало внезапно в душите на
двамата, неприязнени един към друг, колеги.
Едновременно излезли от бунгалата си и се срещнали по средата, където ги чакал Дончо, с наострени уши.
-Кажи бе! –вдигнал тон Генчо.
-А ти... Що, че ми кажеш! –извисил глас и Цончо.
-Нищо! Нали ти щеше да казваш!?
-Аз! Нищо! –слисал се Цончо.
-Тогава... –озадачили се двамата и този път четири чифта очи
едновременно се вперили за обяснение в Дончо, който не трепнал, а изплюл бързо
камъчето на недоволството, събирано отдавна:
-Диалог! Току що успях на живо да предизвикам разговор между
двама колеги забравили, какво значи да ползваш език. Все пак той е нужен
понякога... ако не за друго, поне да се чуе истинския, а не казаният силом,
предаден от друг измислен, диалог...
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар