Злобен съм!

      Ей на... Злобен съм! Вчера се препънах в един крак. Оказа се лапа. Кучето я протегнало и аз залитнах. За малко да пукна главата си на тротоара. Да ама, комшията видял и сподели, че това е от алкохола. Какво разбира той от алкохол!? Нищо! Пие боза, оригва се като селянин и накрая, аз съм бил злобен, защото  боклукът моят де, намерил неговата кофа за боклук...

Хайде де!

Благодарих му за споделеното, но не с усмивка, защото няма да я разбере. Дадох му шише домашна ракия да си трае. Изпи я гадината и на тръпнал ми сподели, че съм бил простак.

Аз простак!? Нищо не разбирам. Дали е от градусите в алкохола или пък от жегата, от слънцето. Мисля си времето е виновно, но комшията вика, даже плаче на рамото ми, че съм аз.

Какво пък... Злобен съм! Снимам под път и над път! Дразня! Не се гордея с това, но ми идва отвътре.  То и на жените им идва вътре... Дали да съблекат или пък, облекат нещо ново... Невиждано от мъжките любопитни очи, та да се кефът.

Ей на... Злобен съм! Плюя не на обществено място, а в обществената тоалетна. Няма осветление. Някой приватизирал крушката.  Докато свърша работа, докато се облекча и служителят протяга ръка за петдесет стотинки. Нямам, затова му давам лев. Да ама той... Няма да ми върне и споделя, че следващия път безплатно ще върша, работата си...

Злобен съм! Развалям двайсет лева на монети. Глътва ги, не кой да е, а кварталният магазин останал без дребни за връщане...

Гаден съм! Давам ги за хляб и алкохол. Че то, какво друго ми е останало!? Да се напия и забравя, че съм злобен!

Злобен ли съм? По скоро неудобен... Че той и столът на политикът е крив, а все седи на него и тихо въздиша за още повече неудобства.

 Не му преча! Нека диша, но поне да не въздиша като усети накъде се е извъртял каишът!

Ей на... Злобен съм! И какво от това! Лъгал съм бил системата! А тя не ме ли лъже, когато вместо да облекчи болката в душата ми вкарва алкохол... Алкохол, който не е за разбиране. Гаден понякога, но и „арен“, както му викат на доброто у нашенско.

Все пак кой днес не е злобен, а? Мишката и тя гадинката протестира за сиренцето си, но кой и обръща внимание. Нима не правят фалшиво сирене от палмово масло... Котката мяука за истинско месо, а не соя. Кучето се срамува от изкуствените кокали...

А пък ние... Ние хората, сме злобни защото ядем всичко това. Протестираме, ругаем се, но пак вървим един до други... Съдба при това злобна! О времена, о български нрави! Злобни, неудобни и трудни за поглъщане... 

В Софин