Пиеше ми се...!

Пиеше ми се...
Защо ли, пък да пия?
Когато сърцето в мен се скрие
и без това мъката ще ме убие...

Пишеше ми се...
Изобщо трябва ли да пиша?!
Нали животът труден е,
със мен едва въздиша!

Любеше ми се...
Кого ли трябва да обичам?!
Когато зная безрезервно -
поезията във рима да обличам!

Убиваше ми се...
Кого ли да погубя?!
Когато теб Родино мила
с възторг все още любя!

Спореше ми се...
С кого ли нужно е да споря?!
Когато за българска история
с политици не мога да говоря!

Спортуваше ми се...
Защо ли да спортувам?!
Когато може първенствата
с парите чужди да купувам...

Сънуваше ми се...
Трябваше ли някой да сънувам?!
Когато гледам, че живота плаче,
не бих могъл да се преструвам!

Целуваше ми се...
Кого ли първи да целуна?!
Когато всеки днес се кланя
на парите мръсни без подкана...

Живееше ми се...
За кого ли да изтлея?!
Когато любовта до мен
ме кара, само да живея!
В.Софин