–Знаеш ли Гюро на двадесет и девети март щели да сменяват времето?
-Виж това е хубаво...
-Хайде бе! И защо!
-Е па нема да има коронавирус бе... –чеше се умислен по носа Гюро.
-Как така? –чуди се Насо.
-Щом ще сменяват времето значи ще се върне старото, когато го немаше
коронавируса...
-Ама те щели да го местят напред в бъдещето... –уточнява положението Насо.
-А-а-а! Ами тогава ще го прескочат и нема да има карантина. –чеше се умислен по носа си отново, Гюро.
-Карантина щяло да има и на Великден... така съобщиха по нациолнио ефир...
-безкомпромисен Насо налива, отрова в ушите на Гюро.
Изчислил напрежението като
отчайващо Гюро проплаква:
-Тогава защо им е да го сменяват въобще?
-За да се почувстваш жив! Сутрин като станеш час по рано и се прозееш за още
сън, ще благословиш сменилите времето, и когато закипи ярост в гърдите ти, ще
изревеш:
„Какви мили хора, мислят за мен и здравето ми.. А за работата ми съвсем са
забравили... Трети месец карантина на сух хлебец, чубрика и некоя смачкана
маслинка открадната от съседа Насо...“
-Ти крадец ли ме нарече, Насо? –беснее Гюро заканително през оградата и размахва убедителен юмрук в заплаха.
-А не! Просто уточнявам нещата...
-Нещата?! –чуди се Гюро.
-Нещата за смяната на времето... –измъква се сух без бой от словесния
двубой със съседа си Гюро, Насо.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар