В ъгълчето на душата ми е стон!
Скрито за любов, сърцето плаче.
Отвън е цъфнал сливов клон,
а в джобът ми мълчи, петаче!
В ъгълчето на душата ми е стон!
Липсват бели, гълъбите в нея...
Отвън останал без подслон
самотен чувства се покоят!
В ъгълчето на душата ми е стон!
Липсват капките ми - нежност...
Отвън единствено на сивия си кон -
препуска времето във безнадежност!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар