Тя идваше при мен на глътки.
Тихо спираше в очите с блясък.
Правеше възторжените стъпки,
които даваха на живота, тласък!
Тя идваше при мен със стъпки.
В лицето гледаше ме закачливо.
Вадеше душата ми на глътки,
в сърцето стреляше щастливо!
Тя идваше при мен с луната.
ухажваше в зори, цветята..
Любовта завземаше душата
моята и на нея, на жената!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар