Особени чувства!

      Отиваше си... Цяла написана страница от живота на хората изчезваше. Сякаш вчера беше... Детския смях и усмивките на родителите. Сякаш вчера беше... Пенсионери да хранят гълъбите в парка...

Сякаш вчера беше... Поздравите, ръкостискането, прегръдките, целувките... и дори сълзите бликнали от радост!

Сякаш вчера бяхме тръгнали на работа. Без ограничения. Всички заедно в автобуса. Всички вкупом рамо до рамо в помощ един за друг... Протегнати ръце и молитва в храма.

Отиваше си... Сякаш вчера беше, когато от театрите ни се усмихваха спектакли, които придаваха смисъл на живота ни... Вчера, когато двама влюбени стискаха ръцете си в кварталното кино и тихо тръпнеха от живота прекрасен, видян на лента...

Сега тази лента я отрязаха. Остана самотна без любов и без стиснати ръце, които търсят светло бъдеще.

Сякаш вчера беше, когато усмихнат баща стиснал букет цветя посрещаше щастлив новороденото си дете и целуваше на прага на болницата с любов жена си...!

Вчера, когато дядо и баба поздравиха внука си за първата негова шестица в бележника.

Количките с щастливия смях на майки, които разхождат умилени рожбите си в парковете...

Сякаш вчера беше, когато пазарувахме всички заедно по магазините, но без днешните опашки по един човек...

Лицата ни озарени показваха бъдеще. Днес уви, всички унизени с  маски, ръкавици и километри разстояние, един от друг.

Интернетът е тук. Тук, но и особено далече. Нима трябваше да изгубим ръкостискането и целувките и да ги заменим с такива от компютър?! Без усещането на топлината на ръцете, без трепета в гърдите от прегръдката... и пеперудите в стомаха!

Шокът е голям!

Отиваше си цяло поколение. Съдби,мечти, любов - всичко убито. Изтрито от лицето на земята.

Безименни гробове! Война на човек срещу човек и разстояние от, което няма измъкване...

Отиваше си! Животът такъв какъвто го познаваме се изнизва пред очите ни.

Пролетта отвън бавно взимаше превес. Дърветата се оцветяваха в чистото си бяло.

Чернееше... Единствено почернена днес душата на всеки от нас, който загубва себе си...

Без любов, без мечти на метър и половина разстояние...

В.Софин