Изолация

               Напоследък всичко ме дразни. Станах подозрителен. Всички изолирани с маски, аз не... За да не се различавам от обществото реших да се затворя вкъщи. Лошото е, че като изолирах шума в къщата си, се наложи да пуша. Едва отворих прозореца и отнякъде дочух да долита гласът на генерала, който издаваше заповед от телевизора на съседа Гошо:

-Изолирайте се!

Е как да стане тая работа?! Опитах. Изхвърлих през прозореца телевизора в градината на съседа Гошо... За съжаление той не беше успял да се счупи и за да ме дразни, комшията пуснал по него, следобедния брифинг  на генерала.

За да не се случи същото с радиото, собственоръчно го убих само с един удар на теслата...

Около мен щъкаше изнервено тъщата и повтаряше:

-Ще умрем! Ще умрем! Вирус!

За да не ме дразни повече, я затворих в мазето за наказание. Изпратих и съпругата си при нея...

Така де! Защо и тя да ме мъчи с постоянното:

-Дай пари мили, за пазаруване!

Аз да не съм банка. Всеки иска нещо... Всеки издава заповеди.

Пред вратата на магазина ми крещят:

-Ти защо си без маска бе?!

Как да им кажа, няма да ме разберат.Че, аз съм безсмъртен бе... Нямам намерение да вдигна бяло знаме и да се предам. Накъде сме тръгнали в тази паника, а?

Побъркани хора. Оглеждаме се като престъпници.

Оня ден един от два метра ми вика:

-Какво удобство за крадците...

-Моля? –питам нищо неразбиращ.

-Казвам удобство, защото в магазина всичките сме с маски, бе... Ти откъде падаш?

-Доколкото знам, ние мъжете сме от Марс, а ти? –правя се на интересен, но това не помага. Онзи си махна маската и се  изплю към мене.

-Невъзпитан хулиган! –изкрещях му, а той наглецът му с наглец, поздрави с грубост, моята отдавна починала майка.

Добре, че се удържах. Все пак заповедта на генерала не е случайна. „Никъде да не се ходи.“ Е да, ама как да издържа без тоалетна бе? Как? Запушили се в блока понеже всички си стоим вкъщи. Мръднах до градската. Глобиха ме за неправомерно излизане. „Магазин, аптека, банка и данъци.“ Е и едно изключение, ако не са те уволнили от работа можеш и да си позволиш ходенето до там... Но само това... Без отклонения, като паркове, събирания по двойки, тройки, четворки за карти; без сядане по пейки, без кашляне, кихане и почесвани по носа; без спортуване и поемане на чист въздух.

Да не говорим, че и за любовта трябвало разстояние. Само с писмо или по Интернет. Че каква любов е това. Да се облечеш в неопрен и да си мислиш, че вършиш нещо... Заблуждение, но генералската заповед си е заповед.

Ето и вчера...

Докато се мъчех да стигна най-близкия магазин смених поне няколко пъти тротоарите. Направо слалом. Вървя, а срещу мене идва някой. Бягам на другия, оттам пак някой се задава с маска. Веднага се връщам на предишния и там същото.

 Истинска разходка се получи въпреки забраната. Ляво, дясно, дясно ляво и оп-па, право под гумите на случайно минаваща кола. Излезе един здравеняк от нея. Сложи си маска, ръкавици и извади отнякъде палка.... Че като ме почна, здраво място не остави по мен. Трябваше ми лекар, но как да отида, като не бях с маска и със симптоми...

Допълзях си вкъщи. Пуснах милата от мазето, дадох и кредитната си карта и я оставих тя да определя правилата.

Сега съм по добре. Стоя затворен при тъщата и слушам от нея приказки за пролетта, които се набиват като чук в главата ми:

-Няма пролет! Няма Великден, а и Гергьовден няма да има!

Е за мен има успокоение. Гледам календара от стената и на него си има всичко. И пролет и Великден, че и Гергьовден, даже...

Само да не ме чуе от някъде генерала. Току виж забранил, календарите. Като нищо ще ги обяви за незаконни. Не може да има нещо в тях, щом като има забрана.

В този момент дочух отново изнервения глас на тъщата, който ми съобщаваше същото като преди:

-Ще умрем!

-Е не и първо преди да живеем, мамо! Не и преди да живеем! –успокоявам я и отварям от някога, скрита от доброто старо време бутилка с ракия.

В.Софин