В спор за Коледата

                                                                                     

                                                                                 

                                           В спор за Коледата

-Все се питам дали Коледата съществува? Дали някой я е срещал? Как е облечена? И защо идва само веднъж в годината. Аз съм прост човек и не ги разбирам тия работи, но, когато ме поканят да пия в кръчмата не отказвам. Да ама на виж, Коледата още не ме е канила на питие… - споделя един в скрита от очи стаичка на кръчма на приятел решил да черпи.

-Абе, ако се замислиш преди имаше дядо Мраз, сега го няма… То може  и с Коледата да е така… Преди я нямаше, а сега казват, че я има!?

-Дали пък не е политика това?

-Кое?

-Винаги да се отрича миналото и да се приема новото…

-Хм! То и времето се мести…

-Също като стрелките на часовника…

-Часовника мести стрелките докато има батерия в него, а времето бяга и не можеш го стигна…

-Нима?

-Сякаш вчера бяхме деца и играехме на ашици… А днес си пием ракията на Коледа и умуваме дали няма да свърши…

-Да не би да казваш, че Коледата ще умре?

-Иначе няма как да дойде новата година нали?

-Че, защо?

-За да има догодина, новородена нова, Коледа?

-Това пък защо, като няма вече дядо Мраз?

-За да могат приятели, влюбени, близки и деца да се съберат заедно… Да се съберат заедно без ограничения, без маски; без дистанция и да се усмихват, песни да пеят и най-важното, да се радват на живота!

-Ти си бил философ, приятелю! Не само ме покани на чаша ракия, но и ми даде урок! Живота няма как да го спреш! Опиташ ли се ще си счупиш главата. А и уважението ти ще отиде на кино…

-Да! Не всичко е пари, не всичко, измама… Има и безкористна любов… любов между майка, дъщери, синове.. Между приятели, а и колеги…

-Да бе…! Колежки!

-Ти пък, нещо да не ти подскажа… Хайде наздраве, че докато си приказваме тука, току виж Коледата си отишла… И после ще трябва да чакаме следващата… надявам се да бъде по мила, по човешка и разбира се задружна без раздели…

    След тази задушевна приказка на двамата приятели, които били без зелен сертификат за идентификация, защото и двамата мразели някой да им пречи на глътката, било това ѝ милата ни държава продължили преспокойно да си говорят за бъдещето на Коледата. Коледата, която всички чакаме, Коледата, която днес е застрашена от забрана; Коледата, която сплотява и обединява хората от Европа, а и от други кътчета на света; Коледа без, която не можем!

Или по точно, не на разделението и дистанция между хората! Без сертификати и забрани да живеем! Всъщност днес живеем ли или се подчиняваме безпрекословно на горчилката изсипана ни отгоре… Отгоре от негово величество, доларът!

В.Софин    28.12.2021год.