Спасение има, но изход никога
Изкачваха се с усилие нагоре.
Всъщност щяха ли да стигнат връх Пчелина!? Клекът напред беше непроходим. Но по-добре напред, отколкото назад към кошмарите на поляната, откъдето надничаше заслон Алиница.
Бяха се хванали ръка за ръка. Тримата оцелели туристи търсеха просека. Такава нямаше... Бяха блокирани. От една страна дебнеше всемогъща смъртта, а от другата връх Пчелина без решение.
Изведнъж на Траян, водачът му просветна:
– Вижте! - обърна се той към психоложката Ева и Борянка –Може би се движим в неправилна посока!?
– А, накъде според теб, Траяне? Дайте да се върнем в заслона, където смъртта ни е сигурна!... –реагира остро на изказването на Траян, Ева.
– Дайте да не се караме, а да помислим...! - включи се в разговора и Борянка.
Траян на чието лице личеше отчаянието каза:
– Не! Дайте да опитаме наляво към връх Свети Дух. Без друго още в началото се бяхме запътили към него...!? Какво ще кажете?
– А, имаме ли друг избор!? - отвърна Ева.
– Но, дали върхът ще ни позволи...? - изказа съмнение, Борянка.
–Според мен трябва да пробваме! - каза Траян и набрал решителност се опита да намери проход наляво през клека, който ги посрещна с груба решителност. От взаимното стискане по между, ръцете им изтръпнаха. Но никой от намалялата група дори за миг не се пусна. Животът всекиму е мил. Не зависимо от възрастта, но когато човек е млад, той не се предава, търси изход напред и все напред дори в непроходимото, невъзможното...! Ева, Борянка и Траян бяха изцяло в драскулки, но въпреки болките по изранените лица и ръце, се движеха с усилие наляво. Сантиметър, по сантиметър; метър, два напред и накрая успяха... Туристите се промъкнаха в по разредена атмосфера водеща към връх Свети Дух. Някъде отдолу ги наблюдаваше заслон Алиница и очите на неземните... с безпощадните пипала с електрически, убийствен ток.
И! О-о-о! Боже!!! Купчините пръст продължаваха нарастването си... Бяха стигнали почти до покрива на заслона.
На това му се викаше, път без измъкване! Единствената им надежда Светия Дух, антихриста, падналия ангел може би, предлагаше решение.
Някой горе ги очакваше!? Огромните застинали във времето мури хвърляха странните си сенки на пейзажа осеян с туфи изсъхнала трева... Застрашителни погледи от неизвестни очи, които пробиваха задружните сърца на тримата туристи и всяваха страх в душите им.
Шестима бяха! Беше добре! Но винаги е хубаво да има и три, което все пак е нещо!...
Но пък оня, който ги чакаше горе на върха!? Може би той имаше друго решение. Развяваше косата на смъртта в очакване със злостна неподкупна ,усмивка!
Внезапно притъмня. Наблизо вече дебнеше мракът. Тъмнината идваше без пощада. Целта и беше да вземе душите и на тримата.
А може би пък имаше надежда? Мъничка светлинка в мрака на тунела!?
Луната спасителка изскочи и показа милото си лице в бяло. Усмихна се, сякаш не беше небесно тяло, а живо същество. Погледна към туристите и в близост до нея внезапно блесна светкавица.
Ненадейно сякаш от нищото се появи огнена опашка на комета.
О... миг, поспри! Недей!
Отчаяние... Сбогуване!
Някаква частица от недогорялата докрай в атмосферата комета падна на земята. Но виж ти, не сред едва оцелелите до тоя момент, туристи, а на поляната току до заслон Алиница. Падна и избухна с без пощада сред купчините издигната пръст на неземните... Пипала на бръмбари, заредени с убийствен електрически ток. И може би челюстите им разкъсващи плътта на земните, които бяха плячка за тях!...
Ужасяващия грохот, който се разнесе накара тримата оцелели туристи да се изпуснат. Викове като помощ и кой ще ни спаси, прорязаха тишината, която после настана.
Очакваха края си... Тримата, които бяха се запознали само преди три дена, чакаха мига на смъртта. На оня, който щеше да ги убие веднъж завинаги и да отнесе душите им като законна плячка.
Краят дойде неочаквано за всички, тях! Кошмарът беше свършил. Нямаше убийствен ток. Нямаше внезапна смърт. Само една гнетяща сърцата обсебваща тишина. Сякаш животът внезапно се беше отдръпнал от всичко и всеки... Дори липсваше полъха на мурите наоколо.
Внезапно в тая тишина гръмнаха, изплашени гласове:
–Какво по- дяволите...!? - обади се първа Ева.
– Не разбирам, какво се случи? -гласът на Борянка.
–Всъщност случи се чудо! -коментира ситуацията, Траян.
Може би, но не винаги се случват чудеса. Чудеса има там, където има вяра! А вярата, е в човека и доброто. Заедно ръка за ръка и проблемите падат! А може би падналият ангел е помогнал?
Или пък Светия Дух се беше намесил в последния момент!?
Никой нямаше да повярва на историята, ако бяха я разказали... Дадоха си обещание да мълчат. Но в никакъв случай да не забравят! Всяка година по това време тримата се събираха при заслон Алиница. Погледите им вътре се спираха... И намираха неочакваното! -празна бутилка от марково уиски, неотворен буркан кисели краставички и коса с кръв по нея... Въпреки това винаги успяваха да се изкачат там горе, където ги чакаше... Смъртта с развятата си безпощадна коса?
Но моля Ви, не! Чакаше ги животът, който Земята даваше, а защо не и Светия Дух, който знаеше много повече истории от една! Знаеше, но ревниво я пазеше за бъдещите поколения, които щяха да превземат някога, на не сега, Космоса!
/Край/
В.Софин
