Да осиновим книга

 

                                                                       

ДА ОСИНОВИМ КНИГА

    Не знаех... Не подозирах, че ще я срещна тъкмо на Коледа. Може би щях да я отмина, ако един бял гълъб не беше кацнал в близост до нея.

Очите ми се спряха на кошче за боклук. пред него имаше захвърлена полуизядена закуска. Гълъбът, който знае се забелязва всичко, което е храна кацнал кълвеше намерени трошици. Надзърнах обзет от леко любопитство в кошчето за боклук. Мислех си, че там може би ще намеря още храна, която да пръсна на гълъби, които вече накацаха до мен.  Уви! Нямаше храна, но за сметка на това видях  овлажняла окъсана на страници, книга.

        Замислих се за момент. Напоследък много от хората се освобождаваха от книгите си. Дори имаше и такива, които вечер палеха печките си с тях. Съскаха в огъня страниците им в безпомощност... Всичко ставаше на пепел. Лепилото, което някога крепеше страниците на книгите сега се топеше на сълзи. Изпаряваше се, изчезваше...

Моментът на моя размисъл изтече и видях... Всъщност усетих душата на книгата. Някога беше радвала; предизвиквала вълнения; доставяла радост. Сега като ранен бял гълъб лежеше безпомощна на дъното на кошчето за боклук.

Огледах се да не би някой да беше забелязал... Мен, който без да се гнуси бъркаше в боклука.. Измъкнах ранения бял гълъб на части... Някои от страниците му се пръснаха. Наведох се и събрах всичко. Прибрах книгата или каквото беше останало от тоя бял гълъб в пазарската си чанта.

Замъкнах я вкъщи. Потрих доволен ръчички! 

"Ей сега ще пална печката с тия ненужни листи..." 

 Щях да се сгрея на Коледа. А всъщност в душата ми щеше да остане празнота. Имаше бял гълъб, книга и аз вместо да го излекувам щях да го доубия...

      Нужно ли беше да казвам, какви мисли преминаха през главата ми и то тъкмо на Коледа. Отворих широко прозореца. Извадих листите от книгата и не зная но, ненадейно се появи вятър. Нахален вятър, който  разпръсна белите пера на ранения и безпомощен  "гълъб", /книгата, която бях спасил от боклука/. Побързах да затворя прозореца преди да литнат на свобода навън знанията събрани на листове. 

Реших да възстановя книгата. Това бяха коледни истории събрани в сборник. Класика! 

Едва започнал да подреждам перата на гълъба, /листите на книгата/, когато забелязах нещо, което ме изненада. Липсваха означенията в цифри по страниците. Наложи се да ги почна... 

    Другояче ги започнах. Зачетох историите. Или частите от истории, които трябваше да подредя в книга. Тутакси се натъкнах на непреодолимо препятствие. Нямаше как да смеся коледна история с друга от автор, който не бях чел. Къртовски труд! Отне ми цял месец. За някой това би било глупост. По-скоро биха изгорили белия гълъб / книгата с коледни истории/ вместо да се мъчат да го възстановяват. Е, аз устоях на изкушението. Страница по страница, бяло перо, до бяло друго и нещата си дойдоха на място. Не стана отведнъж. Всеки автор беше описал своята Коледа. Трябваше да по прочета нещо за писателите. Имах късмет, че в края на всеки разказ имаше изписани имената им.. А и някои от разказите пък бяха намерили място в други книги. Събирах, изваждах. Умножавах даже и делях грижите на авторите, но наистина накрая успях. В ръцете си държах първото вече забравено издание на "Коледни истории" от началото на двайсти век- Залепих, дори и си позволих подобрения като вече страниците имаха номерация. Сложих я в кабинета си, на писателското бюро, откъдето тя ме наблюдаваше... Поне на мен така ми се струваше. Тя ме гледаше докато аз пишех.. Съчинявах нови истории. Пишех за нови чудни светове, където имаше любов към книгата; имаше осиновяване...

Имаше истории, които трябваше да останат живи. Поне докогато човечеството е живо. 

   Докато има сърца, които се вълнуват;които живеят за любов; съпричастни са с болките на другите...

        Всъщност осиновената книга от мен "Коледни истории" на известни класици си остана най-хубавата приказка, която бях чел и после разказвал. Приказката за белия гълъб с разпръснатите в сърцето на всеки от нас страници за мир, любов и човешко щастие!

В. Софин  25.12.2025год.