Път без изход -"Решението на следобеда" -четвърта част

 

                                                                         

Път без изход

Следва: Решението на следобеда

       Нищо не е такова, каквото изглежда. Водачът Траян заедно с другите туристи обсъдиха положението на чаша ароматен чай от мащерка.

–Всъщност не знаем... Не можем да знаем, какви са тия издигнати купчини с пръст и кой стои зад тях? 

– Може би нещо от извън земен произход!? - обади се Ева психоложката. - Сега е най-важно да запазим самообладание и намерим изход.

– Но все пак, защо Иван получи сърдечен удар и кой, къде го е отнесъл!? -включи се в разговора и Борянка.

– Може би... Тия, които са го сторили явно знаят, че нямаме изход! -коментира ситуацията, Николай.

Лозан също се включи в разговора:

–Не знаем какво знаят, но ние ако искаме да намерим изход не трябва да губим време в приказки. Трябва да действаме!

–Какво предлагаш, Лозане? -попита Траян.

–Ами не знам... Може би в косата е разковничето... Мисля си, че кръвта по нея не е случайна.

–Случайна или не има нещо загадъчно! -този път Ева беше  категорична в изказа си.

–Най-важното е да запазим самообладание и да разсъдим трезво, къде е изхода!

–Обратно по пътя едва ли ще успеем. Там купчините са изградени по такъв начин, че не дават шанс. Или казано накратко - обратен път няма.

  Лозан категорично отхвърли мисълта за отстъпление. Ако искаха да успеят трябваше да рискуват. Вчера бяха донесли вода от края на поляната, откъдето от горе надничаше връх Свети дух. Със сигурност трябваше да последват потока нагоре, към изворите му. Но как да стигнат до него?

Трябваше да опитат. Може би имаха шанс? 

Хапнаха на обяд и се приготвиха. Лозан хвана в ръце косата и се изправи решително:

– Аз съм най-стар -коментира той. Ако загина няма да е голяма загуба. Но вие...сте млади животът е пред вас. Просто ме следвайте по петите. Всички в индианска нишка. Нека най-отзад е Траян. След мен, Николай, а после Ева и Борянка...  Всички да си отварят добре очите! Бавно, внимателно и смело. Но не и безразсъдно. -завърши умозаключенията си Лозан.

    Нямаше спор по предложението му. Измъкнаха се полека навън на поляната, където слънцето вече беше успяло да я захапе изцяло.

Тръгнаха между между купчините с пръст. Стъпка по стъпка и аха... Тъкмо наближиха импровизираната тръба, която беше монтирана като чешма и вече се виждаха спасени когато...!?

Едновременно от два странични мравуняка пред тях изпълзяха дълги опипващи пипала, които като камшици шибнаха Лозан през ръцете. Той дори не успя да извика. Рухна подкосен от тока, който го хвана неподготвен. Всички извикаха ужасено. Косата падна безмълвно долу между купчините с пръст. Николай, който беше втори след Лозан я вдигна и размаха заканително. Траян запазил чувството си за съхранение извика:

– Полека, назад! Да се върнем бързо в заслона!

    Бавно отстъпиха назад Нямаше път напред. Липсваше и назад. Всъщност пътищата не даваха изход. Нужно беше да се мисли различно. Щом бяха блокирани пътищата, значи не трябваше да ги ползват. До тази мисъл стигнаха всички едва, когато се успокоиха вътре в заслон Алиница.

Ева се залепи за прозореца да наблюдава отвън, а Траян залости вратата. Изтръпнала от страх Борянка се покачи по стълбата и се зави на таванчето през глава. Милата, мислеше, че сънува кошмар. Отвори очи погледна през прозорчето и извика в паника:

–Господи... Истина е!

Видя с очите си как тялото на Лозан придърпано от пипалата на неизвестните зложелатели изчезна в един от мравуняците.

Чул вика, Траян бързо се покачи по стълбата:

– Какво, Борянке? Всичко ли е наред?

– Ще бъде наред ако ни измъкнеш от тука, Траяне... -закапаха сълзи от Борянка.

Решиха да бъдат заедно всички. Никой да не се отделя. Николай отговаряше за Ева, Траян за Борянка. 

  Свети дух, върхът наблюдаваше станалото и сякаш чуваха въздишките му. Помощ отникъде!      Траян си наложи да наблюдава поляната и големите камари пръст. Цял час се взираше. Направи му впечатление, че изхода и пътя нагоре, покрай импровизираната чешма е блокиран. Установи го по това, че именно тия купчини увеличаваха обема си. Ако някъде имаше изход той би бил някъде отстрани, където пръстта не се надигаше. Сподели с другите, какво е забелязал, но вече нямаше време два опитат късмета си. Решиха щом се съмне на другата сутрин да се пробват. Трябваше да се измъкнат на всяка цена. Дори и един да успееше може би щеше да помогне да се разреши загадката. Дали от космоса, извънземни? Или нещо, което е мутирало? Пипалата изглеждаха като на насекомо. Завършваха с щипки като на раците. Грамаден бръмбар рогач или нещо друго?

СПАСЕНИЕ към връх Пчелина или поредна клопка!?

СЛЕДВА

В.Софин