Път без изход – "Сред мравуняка" -трета част

 

                                                                        

 "Сред мравуняка" –– трета част на Път без изход

       Някои върхове са трудни за изкачване. А нощите пък идват безсънни. Не затова, че на шестимата в заслон Алиница не им се спеше, а че отвън на една ръка разстояние от тях властваше страхът.

   Нещо ставаше отвън. Някакво шумолене идваше и дразнеше притисналите се един в друг, не толкова да се сгреят туристи, а да изпъдят страха от вените си. Всички се чудеха какво става отвън...!Внезапно всичко стихна. Но, когато вече се унасяха на крачка от спасителния сън пак се чу гласът:

"А-а-а? У-у-у!"

–Мечка ли е това? - попита изплашен женски глас.

–Друг път, Мечка!  По скоро е вятърът... - усмихна се притеснен Лозан, чиито години не даваха съмнение, че нещо странно се случваше отвън.

Налагаше се да изтърпят нощта. Мракът, който освен, че празнуваше вън беше нахлул без пощада и в душите на туристите.

Призори, когато звуците отвън вече утихваха всички заспаха изтощени от случилото се. А случило ли се беше нещо!?

     Алпинистът Иван се прозя, почеса и решително се надигна. Природата си искаше своето. Налагаше му се пусне в храстите една вода. Едва показал глава отвън, Иван се ужаси. Само за една нощ бяха поникнали мравуняци. Не един, а прекалено много.  Бяха високи близо метър. Мравуняците препречваха пътя към най-близкото място до иглолистната гора. Уж бяха мравуняци, но въпреки многобройните им върхове не се виждаше нито една мравка. Пустош! Звуците от нощта бяха изчезнали. Пълна тишина.  Напълно не беше се съмнало. Поляната притихнала призрачно с многобройни мравуняци по- нея...

   Те живееха под земята. Дълбоко скрити от погледите на всички. Мравки или нещо, което беше успяло да изрови прекалено много пръст и да направи къртичини. Ако ли не, може би бяха мравуняци!? Иван не знаеше. Нещо ставаше и той , а и всички от групата вътре бяха замесени в нещо. Може би страховете на хората събрани на едно място. Съвсем подходящо под връх Свети дух.

  Триединството: Отец, Син и Свети дух- Теолозите възприемат Светия дух като божествен елемент на живота и едно от проявленията на Бога. Сатаната е този, който заема  мястото на Светия дух. Бог е създал всичко. Той е създал и Сатаната и злото , и страданието. В древни текстове било написано, твърди се че злото е част от триединството... За момент преминаха като мълния мисли през главата на Иван. Наскоро беше чел романа на Том Егеланд, "666" и в нея се споменаваше за светата троица.

   Именно тия тревожни мисли накараха, Иван да се поколебае за миг. Тези издигнати за една нощ мравуняци смущаваха душата му. Не беше от страхливите. Напротив алпинистът винаги е смел. Винаги рискува. Но трябваше ли да бъде в нещо неочаквано, което може да струва човешки живот? Направи няколко крачки като внимаваше да не докосва с крака дори частици от разхвърляната пръст на еднометровите мравуняци. Какво пък толкова? Повече нямаше как да премине до гората. Няколко мравуняка пречеха. Не даваха възможност да се стигне гората. Иван се напрегна. Миг колебание и той се опита да се облекчи направо върху пръстта на една от изникналите през нощта купчини пръст. Докато пикаеше внезапно изскочи... А трябваше ли да изскача нещо!?

   Електрическа дъга, която захапа частица от плътта на Иван и като го разтърси силно го остави бездиханен на земята. Той падна като подсечен пън. Едва успя да извика: "А-а-а" и всичко приключи. Викът му обаче стигна до ушите на Лозан. Нормално беше най-възрастният от групата да не може да спи. Той се надигна от постелята си и се ослуша. Пълно мъртвило. Дали пък не му се беше причуло?

Раздруса, Траян, който още спеше:

–  Какво?  Съмна ли вече?

- Почти се разсъмна. Но не чу ли, че някой близо до нас извика? Май беше за помощ, но пак това "А-а-а", което определено ме изнервя...

Траян решително се надигна. Нареди на групата да се стягат за тръгване. Явно и неговите нерви вече не издържаха. Дори Ева психоложката се беше ококорила с едни такива уплашени очи, че най-младата Борянка извика стресирано:

–Хей! Ама какво става по дяволите тука?

–Сега ще видя, но вие се пригответе за тръгване веднага! Ще закусим после по пътя... Нещо става наистина...

 В тоя момент Траян забеляза, че  Иван го няма.

–Къде е Ванката, алпинистът...?

Лозан се обади:

–Май излезе навън да пикае...?

     Траян сгъна набързо завивката си, подреди всичко както го беше заварил от снощи и полека се смъкна по дървената стълба надолу. Погледът му веднага забеляза разтворената врата през, която нахлуваше студен въздух. Погледна навън и се ужаси. Само на няколко метра напред се виждаше Иван лежащ на земята до една от огромните купчини пръст появили се мистериозно през нощта.

    Без да бърза Траян се приближи. Наведе се над Иван и се опита да напипа пулса му. Такъв нямаше. Сърцето на алпиниста беше спряло завинаги. Видя ,че му бяха разкопчани панталоните. Траян улови с погледа си влагата по мравуняка. Значи Иван се беше опитал да се облекчи и нещо е станало? Ами, глупости! Какво може да стане, ако не инфаркт!? Ами купчините пръст!? За тях Траян нямаше обяснение. Пък и кой би обяснил? Само за една нощ... И такива промени!? Умът му не можеше да проумее станалото. Някой или нещо беше успяло да изкопае еднометрови мравуняци.  Въпросът беше дали пък не бяха, къртичини? Огромни къртичини... Някъде долу под пръстта дебнеше злото. Злото, което живееше под земята. А горе високо над върховете на мурите се показваха първите слънчеви лъчи, които докосваха Светия дух. 

   Траян се прибра в заслона и видя, че другите вече се бяха събрали мълчаливо край масата. Чакаха го! Той беше водачът. Носеше отговорност за всички тях. Но всъщност решението за измъкването от ситуацията трябваше да бъде на всички. 

  –Нещо странно е станало вън... -започна с обясненията си Траян, но Ева го прекъсна:

–Вече знаем. Мравуняците, видяхме ги... А и Иван! Какво е станало с Ванката?

–Мъртъв е. Не мога да си обясня, но просто с кожата си усещам, че вината за смъртта му са мравуняците... Като, че ли се намираме върху минно поле. Няма измъкване. Навсякъде  по поляната еднометрови купчини пръст. Струва ми се...  Нещо май живее в тях. Ако си тръгнем, а ние няма и как да останем ще трябва да се погрижим първо за Иван.

Николай се надигна в готовност. Лозан също реши да се включи в помощта. Едва разтворил вратата, Траян извика:

–Няма го...! Иван, изчезнал е...!

  Всички погледи се устремиха в разтворената врата. Трупът липсваше. Само следи, които водеха към върха на първата купчина пръст. Виждаше се, че нещо беше успяло да вкара трупа на Иван под земята. Там, където властваше злото. Там, откъдето нямаше измъкване... 

Май някой закусваше! Някой прекалено гладен и гаден! Някой или някои дебнеха долу. Дебнеха, ловуваха и хващаха плячка. Хора, които са били непредпазливи, а може би и дивеч, който не се хващаше лесно. Нужен беше само капан. Капан, който щракваше мигновено. Нощем никнеха мравуняци. Сутрин някой закусваше, а късно след обяда... Групата още не знаеше. Никой от тях не знаеше какво предстои. И дали кой ще оцелее. Налагаше се да се барикадират вътре. 

    Телесните нужди на групата нямаше как да се пренебрегват. Намериха празна пластмасова кофа за случая. Николай се оказа услужлив за жените, а мъжете се справяха сами с проблемите си.

   Всички мравуняци имаха една обща цел. Чакаха. Чакаха плячката си с търпение. Знаеха, че никой няма да им избяга. Имаха време. А то не работеше в полза на туристите. Колкото повече стояха затворени те, толкова повече отчаянието ги стискаше за гушите. 

   Тихи, те чакаха. Наблюдаваха ги със сензори. Проследяваха всяко движение и реагираха. Никой от групата не знаеше, кой и какво? Тишината беше смразяваща. 

Мравките..., ония малки червени мравки на отчаянието вече пълзяха по гърбовете на Ева, Борянка, Николай, Лозан и Траян. Оставаха им само часове или минути до развръзката. Помощ не идваше от никъде. Дори Светия дух върхът горе от високо наблюдаваше ставащото и чакаше...

Всички чакаха, следобеда!

Следва: Решението на следобеда

В.Софин 05.12.2025год.