Път без изход: "Спасение или поредна клопка" – Пета част

 

                                                                   

Път без изход:

СПАСЕНИЕ към връх Пчелина или поредна клопка!? -Пета част

Оцелелите се приготвиха за дългата нощ. Едва започнала тя и въздишките на елите в гората прозвучаха пак:

-А-а-х! У-у-у-х!

   Който и да зовеше там явно му бе за последно. Някой, който беше тук на поляната беше успял да пусне пипалата си в гората; някой, който ловуваше; който беше жаден за кръв! Или може би всичко това изглеждаше сън? Или пък наистина се случваше. Четиримата обитатели на заслон Алиница не знаеха, какво ги очакваше. А дали някъде там в тъмното не се намираше изхода!?

     Налагаше се да поспят малко. Всеки от тях знаеше, че утрото е по-мъдро от вечерта. Решиха да отложат за заранта дискусията по измъкването. Времето безпощадно напредваше. Минутите се изнизваха мълниеносно. Отвън пред и зад заслона нещо пак ставаше. Нещо, което звучеше като скърцане или може би работещи  челюсти, които се движеха толкова звучно, че проникнаха в ушите на "заточениците". Изведнъж удариха мигове на тишина. Тягостна, безмилостна тишина. Туристите наостриха уши. Само някакъв полъх на вятъра доловиха те. 

   Нощта измина с тихите хлипания на Борянка; острата протестираща кашлица на Николай; светещите като на котка в очакване за плячка очи на психоложката Ева, и неспокойното учестено дишане на водача Траян. Неговата отговорност, която носеше за спътниците се беше пропукала. Двама от групата липсваха. Най-силният Иван и най опитния Траян вече ги нямаше. Подозрението, че някой беше вечерял с тях не го напускаше дори за миг.

  Нуждаеха се от нов план. Траян мислеше да опитат пробив към връх Пчелина намиращ се вдясно от заслона. Щом нямаше път нататък се налагаше да си пробият такъв. Намираха се сякаш в егрек, в който те, бяха жертвените агнета. Светия дух, върхът сякаш искаше да ги принесе като  жертва на бога или пък да ги предаде в лапите на "този, който те следва". 

Първите лъчи на слънцето отдавна се бяха показали над поляната, където вече оредялата туристическа група на Траян се беше унесла в неспокоен сън, когато шум от вертолет проникна над заслон Алиница. Всички се събудиха едновременно. Дали пък спасението не дебнеше отгоре!? Може би някой идваше да ги спаси? Уви! Звукът изчезна още преди Траян да освободи барикадата на вратата на заслона.

  След съвсем кратката закуска, която направиха за да пестят припасите си решиха, че не бива да отлагат повече нещата. Ясно им ставаше че косата не помагаше за изход на решението. Трябваше да стъпват тихо. Толкова тихо, че да  чуват единствено движението на клоните от вятъра. Пръв тръгна Траян, последван от Борянка, Ева и накрая Николай. Посоката към връх Пчелина изглеждаше възможна. Много възможности, решение едно. Решението да вървят напред въпреки всичко.

Траян изчака да се раздвижат и тъмните сили скрити под земята. Когато забеляза повдигането на купчините току пред връх Свети дух вдигна мълчаливо ръка нагоре. Сякаш всички бяха вече мъртви. Но мъртъвците едва ли се движат!? Може би ако са изтръпнали от страх? 

Негово величество страхът скапваше настроението. Но там някъде имаше изход... !? Налагаше се да го открият. На Траян внезапно му беше хрумнала, идеята. Всички се хванаха ръка за ръка. Ако загинат поне два са заедно всички. На никого от тях не му се искаше да остава сам. Сам в мрачната гора, където едва в края на деня се показваха първите, слънчеви лъчи. 

    Тръгнаха с бавни премерени стъпки и ръка за ръка. Полека, аха и да се измъкнат. Траян дори беше успял да пристъпи напред през гъсталака в посоката към връх Пчелина, когато ги удари вълната. Токов удар, който засегна Николай, премина през Ева, Борянка и удари накрая и водача, който беше успял да се подпре на земята. Тока премина и замина. Групата замаяна, но още жива успя да премине напред. Нямаше време за губене. Опитаха да се измъкнат набързо но денивелацията на планината нагоре не даваше много възможности. Усетиха се преследвани. Но поне, свободни.

–Накъде? - обади се Борянка.

– Да изкачим, връх Пчелина и после ще решим - отговори Траян задъхано без да пуска дори за миг ръката на девойката.

Зад тях се усилваха звуците, които идваха от преследването. 

     Какви ли бяха, преследвачите? Ясно беше, че не са хора. Но откъде се бяха взели? Извънземни същества, които се хранят с плът. От космоса само преди няколко дни бяха съобщили за КОНТАКТ! В близост до Земята се движеше астероид. Беше изминал прекалено дълъг път. От него бяха засечени сигнали. Някакви електрически импулси идващи от космоса. Ставаше ясно, че някой идваше... Но кой ли можеше да е това? Хората се чудеха още,  когато всичко беше приключило. Астероидът се беше отдалечил от Земята, но нещо пъклено беше оставил... Тук при хората, които се мислеха за богове. 

     Това трябваше да се накаже. Не можеше да продължи дълго. Да се отричат ценностите, и да се възхваляват демоните в човешкото поведение. Да се водят безсмислени войни и да се опияняват хората от властта, която парите им бяха дали.

Връх Светия дух надничаше отгоре. Той знаеше отговора. Беше изпратил възмездие... Той единственият! Този, който беше дал живот сега си го взимаше обратно.

Но може би нещата не стояха така? Всичко май се оказва плод на човешкото въображение. Няколко мига нагоре в посока към връх Пчелина и някои мисли бяха нахлули в главата на Траян.

"Имаше някакво обяснение? Имаше и астероид? Но извън земен разум!? Едва ли!"

Трябваше да се справят с клековете. Те бяха образували непревзимаема преграда. Но нали миналата година двама опитни планинари бяха успели за първи път да се качат на връх Пчелина!? Значи трябваше и Траяновата група да успее да се изкачи. 

Вече едва виждаха долу поляната. Купчините пръст обаче се надигаха. 

– Напред към спасението! -извика Николай и изпусна за момент ръката на Ева. Явноа се беше подхлъзнал или усещаше мириса на спасението!? Това стигаше...

Ненадейно отнякъде сякаш от въздуха изплющя камшик. Токът прониза тялото на Николай. Ева извика паникьосано, но не се пусна от ръката на, Борянка. Траян също задържа здраво от другата страна тая на девойката.

Когато всички бяха в едно цяло, объркваха преследвачите. Който се изпуснеше обаче ставаше жертва. Траян наложи бавно темпо. Нямаше избор от тия клекове и иглолистни, които бяха издигнали естествената си барикада тук в подножието на връх Пчелина.

Вече не бяха шестима. Мистичното тайнствено шест се беше развалило!!!

Смъртта пък дебнеше отвсякъде. Числото на звяра е число на човек: а числото му е 666. Антихриста, това е "Човек , който се противопоставя на Исус и желае да заеме мястото му".

Следва: Спасение винаги има, но изход никога

В.Софин 17.12.2025год.