Уважавайте мнението на другите!

                                                                           

                                                                     

Уважавайте мнението на другите!

Във връзка с уважението…

     Уважих тоя и оня. Изпълних това, което видях в очите им. Лиших ги от приказване. Говореха твърде много по време на кафето. Сега пият мълчаливо чай и то без захар. Мисля, че това е полезно за тях.

Забраних празните приказки, които се водеха до безкрайност. Били интересни. Тоя срещнал оная с милите гримирани очи и не устоял. Тая пък видяла изтупан според нея джентълмен, който си позволил волността да я поздрави рано сутринта на спирката на трамвайната линия.

Някой пил кафето сам в къщи. Каква наглост. Кафето е… Особено късото и без захарта, която му придава отчаян вид… Та кафето е разбирателство между колектива преди започване на трудова дейност.

То е и нагласа за цигара, за убиване на времето; лишаване на минутите от свобода.

Така, че трябва да се внимава. Никакво пиене след работно време! Вкъщи? Абсурд!

      Може на среща, но само едно. Ако се отклоните и си позволите второ, че и трето, а защо не и четвърто или пето, рискувате да загубите събеседника си. Това може и да е дама, която наливате, а не черпите с него. Дори вадите цигари от джоба си, само да ви помислят за общителен тип. Всъщност Вие сте всичко друго, може би простак, но не и джентълмен, който залага на кафето да му свърши работата. И после се питате, защо тия мили гримирани до неузнаваемост очи, ви гледат с насмешка и си позволяват волността да се хилят във вашите.

     Колкото и да се напъвате вече сте изгубили битката. Дамата напуска полесражението като победител. Вие оставате самичък в заведението смачкан и принуден да поръчате седмото си кафе за успокоение на нервите си.

         Леко притеснен се връщате вкъщи. Пускате телевизора и във връзка с уважението към другите гледате рекламите. Усмихвате се сякаш сте съгласни с помията, която ви засипва от там. Но това не е всичко. Следва така да се каже да ме простят хората от тяхното си предаване, следва гвоздеят на програмата – „Черешката на тортата“. Можеше да минете и без нея, но продуцентите настояват. Така де! Трябва да се уважи мнението на другите. Гледате политическите събития в страната. Слушате мнението на политолозите, клатите глава и си мислите: „Кой сте вие за да ги обсъждате?“.  Някои други като се сетите и това не могат. Явно им идва в повече затова гасят телевизора си и се опитват да вечерят.

      Тук сте очарован от закупените на висока цена от вас продукти. Така де… Всичко си има цена! Цената на здравето. Тя не пречи да се тъпчете с кренвирши  които не са кренвирши; хляб, който е всичко друго, но изглежда не е, и дори се чудите, че трябва да се яде!?

      Пиле, което е порасло без време, натъпкано с хормони от които дебелеете; безалкохолни, чиито ЕТА, не може да изброите, защото са прекалено много; градинска салата и гумени домати, а защо не и краставици… И всичко това гарнирано с политика, която твърди в ушите Ви, че се грижи за вас, за оцеляването и благосъстоянието на кесията ви.

Затова вие се опитвате да сте толерантен. За да уважите мнението на другите, не трябва да сте недоволен от промените, които стават в страната ви, където според експерти живеете толкова добре, необременен от нищо. Нито от висока заплата, нито от изкуствени продукти, а още по-малко от уважението на другите.

      Във връзка с това ходите на организирани протести на недоволните. Толкова много неща се изсипват на жълтите павета, които също се разклащат, но от лошо поставяне със сигурност за да се усети мърморенето на другите. Днес сте там за това, че са ви лъгали. Че кой не е, нали? Трябва да щадите нервите на другите. Най-добре да мълчите, когато се събирате за обсъждане на системата. Каквото и да кажете, може и дори да плачете, няма да успеете да направите пробив в нея. Вече е решено! Всичко е нагласено предварително. Можете само да направите разходката си до площада. При това забележете, здравословно. И напълно безплатно, ако не сте позволите на таксито и трамвая да го направи вместо Вас.

Не забравяйте! Вечер преди да заспите и се отнесете в царството на сънищата трябва да уважите мнението на другите. Да кажете на глас божията молитва, която ще бди над вас през нощта. Така ще помогнете и на ония мързеливите, които вечер вместо да я казват заспиват преди още да са положили глава на възглавницата.

Вашето мнение? Че кой ви пита? Вие сте човек, който уважава мнението на другите. Какво казали; какво направили… Какво гласували, приели. Вашето не, не е интересно.

За това приятелю, само за това Вие трябва да уважите чуждото мнение. Вашето е излишно, защото сте гражданин на Европа, а не селянин от затънтените дебри, тилилейски на България. Е предстои им! На дебрите им предстои облагородяване. И всичко е излишно. Обезсмисля стачките и недоволството.

Все пак уважението на другите, трябва да се има в предвид. Всичко друго като приказки за кафе и любовни срещи създава излишно напрежение.

Пийте си чая и то без захар; правете си разходките и не обръщайте вниманието на рекламите към Вас; към вашата скромна особа позволила си да покълне и израсне през двайсетте години на 21-я век!

В. Софин 27.05.2025год.