Когато есето пристигна съблечено
Есето пристигна
съблечено. Нямаше дреха по-него, която да задържи острият му тон. Есето проби тишината.
Вля се с гласа на вятъра и потърси ръката на писател, на който не му пукаше…
Всъщност, писател без
задръжки. Не се притесняваше от това, че есето е съвсем съблечено. Макар, че то
крещеше и се налагаше с тона си.
Ръката на писателя не трепна, когато пътя на перото му пое
към дълбините на сърцето у човека.
Извади на показ карантията. Успешно стигна дъното. Разбра истината,
усети лъжата. Най-разочароващо беше, че се наложи да съблече съвсем Есето, за
да докаже правотата на думите си. Беше разгадал човешката душа. Беше разбрал за
лицемерието, измамата и завистта. Не му се искаше, ама никак не му се щеше да
го прави. Но светът в тоя момент не бе неговият свят.
Ако я нямаше любовта отдавна да си беше тръгнал. Да бе
изоставил всичко. Някъде там обаче горе…
някъде на върха в сърцето му, го чакаше тя.
Именно за нея живееше и дишаше още той.
В далечината съзирам морето.
За мен разтворило е то, очи.
Вълните му стигат ми сърцето,
което за теб с любов тупти!
В. Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар