Възможно ли е това

                                                           

                                                              Възможно ли е това

–        Нима е възможно това? -не можеше да повярва на думите на приятелката си жена на име, Мила.

–        Вярно е Мила! Не се чуди. Днешните мъже са толкова объркани, че не знаят какво искат. Наскоро поканих един на кафе. И какво мислиш, че стана?

–        Не дойде на срещата!? – коментира Мила.

–        Не, не бих позволила това. Дойде ама със закъснение. Представяш ли си…. Чакам го цяла…

–        Седмица, сигурно – прекъсва я Мила с усмивка.

–        Не, чак толкова, не. Но цяла минута от определеното време. Вместо като джентълмен да дойде с букет, той си позволява да закъснее…

–        И какво каза в обяснение?

–        Бил закъснял трамвая.

–         И ти се върза?

–        Ами! Знаех предварително, че има кола, а лъже на първа среща, че трамваят бил закъснял.

–        Каза ли му?

–        Казах му, че ще плати сметката в ресторанта.

–         И получи ли се?

–        Не. Излъга, че ще иде до тоалетната и се измъкна през задната врата на ресторанта.

–        Ама верно ли, Ленче?

–        Ти как мислиш? Избяга като последен страхливец. И то от една сметка. Ако го бях помолила и нещо друго да свърши, гадината пак щеше да избяга.

–        Попаднала си на грешния мъж. Аз предварително искам да видя какво има в кесията му и тогава сядам…

–        Къде сядаш Мила? Да не е..?!

–        А, не! Ти за толкова лесна ли ме имаш? Става въпрос за ресторанта. Не остави ли предварително стотачка, не сядам с него на кафе. Предварително поръчвам и веднага го карам да плати сметката. После ако иска нека си ходи. Ама едни стиснати мъже са се навъдили

–        , ей. Поръчвам по много от всичко за да го заболи сърцето и кесията му да олекне. После не бяга докато не се изконсумира всичко, или не си го завие за вкъщи гадината.

–        А после, изпраща ли те до Вас?

–        Рандевуто е у дома, но само ако отговаря на условията ми. Да е чист, изкъпан, да не мирише на алкохол и да бъде сдържан докато аз не му кажа какво да прави. И после може да си ходи.

–        Възможно ли е това?

–        Възможно е Ленче! Не ги ли контролираш мъжете, гледат да избягат, страхливците…

Докато двете приятелки споделят мнението си за мъжката част от планетата Земя в едно квартално кафене отнейде се появява тяхна позната.

–        Я виж ти!  -възкликва тя. –Кого виждат очите ми? От кога не сме се виждали? Седите тука и си пиете кафето, и то без мъжка компания…

–        Хм! Защо са ни? – казва Мила.  -За нищо не стават…

–        А, стават, стават, но трябва да знаете как става това. -смее се Надето.

–        Ти какво правиш тука! Не беше ли нощна смяна? – интересува се другата приятелка, Ленчето.

–        Имам среща! Чакам го да се появи…

–        Сигурно на бял кон! – смее се подигравателно Мила.

–        Ти пък, нищо не разбираш от мъже. Само завиждаш.

–        Кой аз ли завиждам? Пфу!  - плюе Мила пренебрежително.

–        Чакайте дами! Вие да не се сбиете? – прекъсва ги Ленчето.

Думите карат и двете жени настръхнали за саморазправа да се умирят поне временно.

–        Наде, ела седни при нас докато го чакаш, твоичкият! – кани Мила, приятелката си решила да зарови томахавката на войната между тях.

–        То като гледам часовника май ми е вързал тенекия! Няма го! Вече десет минути стават…

–        Ето за това ти говорех преди малко. -обръща се с думи, Ленчето към Мила. – Непостоянни станаха мъжете, няма ги никакви. Закъсняват. Букети не подаряват. Даже не искат и да ни целунат, ако ние не си поискаме. Какво поколение само. Изродено!

–        Какво става тука? – чува се мъжки глас идващ от другата страна на ресторанта. – Какво клюкарите ако не е тайна?

Трите дами с изненада се обръщат. Очите им не могат  да повярват. Бившият им! Някога мъж и на трите, изтупан и с букет рози в ръка.

–        Ти, къде така? – осмелява се Мила да пита, Никито, както му казваше някога на галено.

–        Ами среща имам с една прекрасна лейди…?

–        Лейди? – и трите бивши жени на Никито са шокирани.

–        И коя е тая…никаквица? – осмелява се да попита, Ленчето.

–        Коя пък точно на тебе ще върже? – обажда се и Надето.

–        Ще видите. Всеки момент ще влезе през вратата. – ухилва се до уши от впечатлението, което е направил на бившите си жени.

–        Нещо май закъснява? – осмелява се с обаждане, Мила.

–        Със сигурност му е вързала тенекия!? – смее се и Ленчето.

В тоя сюблимен момент през вратата влиза не кой да е друг, а бившата свекърва на трите дами. Никито се втурва, целува майка си и поглежда назад към бившите си съпруги с изпепеляващ поглед.

–        Мама Силвия ги съглежда на момента.

–         Тия какво правят тука, Ники? Казала ли съм ти, че не искам да ги виждам. Защо си ги поканил?

–        Не съм поканил никого мамо. Те си бяха просто тука.

–        Не ме ли лъжеш?

–        Не мамо кога съм те лъгал, че и сега.

–        Ами лъга ме ти, лъга.. тия трите, които ги беше довел вкъщи. Казвах, ти тогава, че не са за тебе… ама ти…

–        Това е минало, мамо. Минало. Няма смисъл да ми го припомняш.

Трите грации или трите бивши на Никито гледат като изтървани от покрива на висока къща. Те не могат да повярват, че това се случва точно сега, когато се опитват да говорят за недостатъците на мъжете.

      Като добър кавалер Никито хвана  майка си под ръка и я придружи до запазеното сепаре в ресторанта. От там се видя да надникват две красиви очи. Млада и прекалено красива жена, която беше на среща с Никито. Но не само с него, а защото той беше поканил и майка си на оглед. Така де. Искаше да е сигурен, че четвъртия път, когато предложи брак на някоя красива лейди, той ще е успешен.

–        Възможно ли е това? – попитали Изкуственият с големия ум.

–        В днешното време на интелект пък, защо де не е… - отговорил запитания изкуствен такъв, който вече взимал решенията. А не човекът.

Трите бивши пък остават с отворени уста без думи и с очи изхвръкнали от орбитите им от изумление.

„Възможно ли е това?“

В. Софин 30.05.2025год.