Обичам те!

 

                                                                            

                                                              Обичам те

     Видях я…! Пулсът ми скочи в небето. Видях я! Неземно красива. Единствена, необходима. Един поглед ми беше достатъчен. Само един и вече бях хлътнал по- нея. Тази вечер беше особено запомняща се. Интересно. Винаги при срещите ни, тя показваше по-малко от себе си. Дали пък това не ме плени в нея!? Капка по-капчица и о, красота, която очите ми искат… Устните ми изричат името ѝ. Всеки го знае. Но не всички са влюбени в нея. Аз я обичам, но тя дали? Все пак ми показваше по-малко от бледата си хубост. Но това, беше достатъчно. И когато я видях тая вечер в цялата ѝ неземна прелест възкликнах:

–        Ти единствена и необходима! Ти, която светиш горе! Ти, която палиш искрите на любовта между хората… Неземно красива! Луна, обичам те!...

В. Софин 12.05.2025год.